2.стр. от определение по гр.д. № 484/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1076
С., 15. октомври 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 484 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Силистренския окръжен съд от 17.12.2009 г. по гр.д. № 157/2009 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 72 ЗС.
Недоволни от решението са жалбоподателите С. М. Г. и А. А. Г., представлявани от адв. И. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, в т.ч. противоречията в показанията на свидетелите, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Е. М. Г., Г. М. Д. и П. М. Д. я оспорват, като считат, че повдитнатият правен въпрос не е разрешен противоречиво, тъй като въззивният съд е обсъдил показанията на всички свидетели и е изложили мотиви, защо приема за установено, че подобренията са извършени в друго време и не от истците.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че бащата на истцата е участвал при извършването на претендираните подобрения, но това е станало през 1992 г. – преди истците да придобият имота срещу задължение за издръжка и гледане през 1995 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото, в т.ч. противоречията в показанията на свидетелите и е посочил защо приема, че подобренията не са извършени докато истците са се считали собственици на имота и съответно е отрекъл правото им на добросъвестни подобрители. Ако претендираните подобрения са извършени в друго време, те пораждат различно право, което може да бъде защитено чрез съответен иск.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд от 17.12.2009 г. по гр.д. № 157/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.