4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 17.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1730 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адвокат Г. Б. от АК Ш. срещу въззивно решение № 29 от 06.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 606/2016 г. на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 234 от 11.11.2016 г. по гр.д. № 371/2016 г. на Районен съд Велики Преслав и са уважени предявените искове от Д. П. Н. срещу [община], на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на Д. П. Н. с Акт за установяване прекратяването на трудов договор от 22.06.2016 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „управител на С. к. ц. [населено място]“.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В нея се съдържа и изложение по чл.284, ал.3 ГПК, в което се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса – „Не е ли необходимо за всеки конкретен случай, да се изследват и обсъждат събраните доказателства и след това, съобразявайки ги със съдебната практика да се произнася решение по спора?” Според касатора, въпросът ще допринесе за създаването на практика по прилагането му в бъдеще, но е изложил съображения за неправилност на решението поради необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Н., чрез адвокат Р. С. от АК Ш. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира направените разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като исковете са неоценяеми.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от срочен трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Съдът е установил, че ищцата е заемала длъжността от 18.06.2012 г., но в допълнително споразумение от 30.12.2015 г. е посочено, че се сключва до „извършване на определена работа – до 30.06.2016 г.”, без да са посочени обстоятелствата, обуславящи срочността на договора, съгласно §1, т.8 от ДР на КТ. При неяснота за времетраенето на трудовото правоотношение при сключването на трудовия договор, според въззивния съд е липса на уговорка за срок, още повече че липсва изрично съгласие за превръщане на трудовия договор в безсрочен и конкретизация на работата до извършването на която може да се приеме, че договорът е за определен срок. След като безсрочното трудово правоотношение на служителя не е било изменено и не е за определен срок, работодателят не може да го прекрати на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, поради което уволнението на ищцата е незаконно, а предявените искове са основателни.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, необходимо ли е да се изследват и обсъждат всички събрани доказателства и след това, съобразявайки ги със съдебната практика съдът да постанови решение по спора, обуславя изхода на делото, но същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдебната практика по повдигнатия въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства като изложи мотиви за доводите на страните, преди да постанови решение по спора, е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдяните по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни за делото обстоятелства от значение за изхода на делото и въз основа на тях е достигнал до крайния извод, че не са били налице предпоставките за изменение на трудовия договор като срочен, поради което работодателят не може да прекрати безсрочното трудово правоотношение на ищцата, на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ.
Изложените съображения от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по своето съдържание представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд във връзка с преценката на събраните доказателства по делото и оплаквания по съществото на правния спор, по които касационната инстанция може да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и твърдения за неяснота или противоречие в правните норми, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Н., чрез адвокат Р. С. от АК Ш., е поискал разноски за изплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 06.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 606/2016 г. на Окръжен съд Шумен.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета А. Г. да заплати на Д. П. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, чрез адвокат Р. С. от АК Ш., разноски пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.