О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1076
София, 26.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1046/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Г. Х. от гр. С. срещу решение от 28.04.2009 по гр. д. № 2519/2008 г. на Софийски градски съд, ІVа, с което е оставено в сила решение от 12.05.2008 г. по гр. д. № 10028/2006 г. на СРС за отхвърляне на предявен от В. Х. и Р. В. срещу К. К. , установителен иск за собственост на недвижим имот – апартамент № 58, намиращ се в бл. 20, вх. Г, ет. 4 в ж. к. Бъкстон в гр. С. като неоснователен.
Относно допустимоста на обжалването се позовава на хипотезата по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса кога едно завещание е валидно в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Подържа, че не е посочен материалноправният въпрос от значения за спора, решен от съда в противоречие с практиката, или решаван противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице релевираната предпоставка за това, поради следното:
Касаторите са наследници по закон на С. П. С. , която е била собственик на имота, предмет на иска. Същата е починала на 25.08.2998 г. Касаторите са поддържали, че са собственици на имота на основание наследствено правоприемство. Ответникът е противопоставил възражение, че е придобил правото на собственост върху апартамента на основание направено на 22.08.1989 г. саморъчно завещание в негова полза. Поради оспорване автентичността на завещанието е приета почеркова експертиза единична и тричленна, които са достигнали до извода, че завещанието е написано и подписано от завещателката.
Доводът, че в завещанието не е изразена ясно волята на завещателката относно имота, предмет на разпореждане, тъй като вместо ап. № 58 е посочен апартамент № 28, е намерен за неоснователен, тъй като имотът е описан и с основните му индивидуализиращи белези – местонахождение, граници и съседи. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правоприемство, тъй като по силата на завещателното разпореждане след смъртта на наследодателката имотът е преминал в собственост на заветника.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че изводът на съда за валидност на завещанието е направен в противоречие с практиката на ВКС относно необходимия реквизит – дата на съставянето му. Твърди се, че датата следва да е поставена непосредствено преди подписа. Поставянето й в началото на текста на завещанието е равно на липса на датата, поради което то е нищожно.
Разрешеният от съда въпрос дали е налице елемента дата в завещанието е в съответствие с практиката на ВКС. При съставянето му е спазено изискването да съдържа означение на датата, на която е написано, което е един от съществените елементи на завещанието. Нито в закона е посочено нито практиката приема, че датата трябва да е поставена непосредствено пред подписа на завещателя. За да е налице този елемент от съдържанието на завещанието достатъчно е тя да е част от текста му, който завършва с поставяне на подпис.
Другият решен от съда материалноправен въпрос е за това формирана ли е ясно волята на завещателя относно имота, с който се извършва разпореждане. Възражението, че след като не е написан верният номер на апартамента, то волята не е ясно изразена, е намерено за неоснователно с мотива, че недвижимият имот апартамент не се индивидуализира само с №, а следва да са посочени точното му местонахождение и граници, което е направено изчерпателно в завещанието. Този правен извод на съда съответства на закона и практиката относно основните индивидуализиращи белези на недвижимите имоти с характер на жилища. Номерът на апартамент в жилищна кооперация е второстепенен белег, който може да бъде променен.
В резултат на извършената проверка не се установи да е налице поддържаното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2009 по гр. д. № 2519/2008 г. на Софийски градски съд, ІVа.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.