1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
гр. София, 15.11 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева.
гр.д. № 66 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К., Б. А. С. и Д. А. Д., чрез пълномощника им адв. Н. И., срещу решение № 302/14.10.2010 г., по в.гр.д. № 600/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 349/12.04.2010 г., по гр.д. № 3011/2009 г., на Великотърновски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между С. Й. А. и касаторите, на процесните недвижими имоти, при квоти 3/18 за първия и по 5/18 за вторите трима.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно дали правото принадлежи на този, който не е доказал предпоставките за осъществяване на претендираното от него право по чл. 19 ал. 3 ГПК. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – С. Й. А., чрез пълномощника си адв. М. Н., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезите на т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че е повдигнат конкретен правен въпрос.
От една страна, така поставения от касаторите правен въпрос не е включен в предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Нещо повече, същият изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция.
В тази връзка следва да се отбележи, че в останалата част на изложението си касаторите не са формулирали изрично конкретен и ясен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а са изложили съображения относно неправилността на атакувания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторите са се позовали с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторите са приложили пет решения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302/14.10.2010 г., по в.гр.д. № 600/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: