О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
гр.София, 02.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3629 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.04.2015г. по гр.д.№16107/2014г. с което ГС София е уважил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – М. колеж „Й. Ф.”,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. А. Б., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил колежа да заплати на И. А. сумата 5726.64 лева /пет хиляди, седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 09.12.2013г. до 09.06.2014г., както и да заплати сумата 500 лева /петстотин/ – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението на районния съдв частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 33/09.12.2013г. на директора на ответника и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател”.
Прието е за установено, че трудовото правоотношение е прекратено с приложената по делото Заповед № 33/09.12.2013г. на директора на колежа, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Посочено е, че нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са изпращане на писмо до Министерство на здравеопазването вх.№ 94-1407 от 30.04.2013г., без да `съгласува с ръководството на колежа, в което в качеството си на преподавател в колежа, е изразил становище по изготвен от министерството проект за медицински стандарт по превенция и контрол на вътрешноболничните инфекции и отправяне на предложения за промяна в правната уредба, касаеща дейността на колежа, както и предоставяне на МЗ учебните програми на колежа за специалността „Инспектор обществено здраве”. Установено е, че в заповедта е отразено, че цитираните прояви на ищеца са извършени умишлено и съставляват дисциплинарни нарушения – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, тъй като в “грубо нарушение на административни ред и на вътрешния трудов ред” ищецът, без да е бил оправомощен, с действията си е създал убеждение в държавния орган, че предложенията за нормативна промяна изхождат от учебното заведение, както и, че е предоставил на министерството поверителна за работодателя информация – цитираните учебен план и учебни програми, като за извършените нарушения работодателят е узнал едва на 18.11.2013г., когато ищецът е депозирал пред ректора на МУ писмените си обяснения по случая и е приложил писмото до МЗ от 30.04.2013г.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл.194, ал.1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, в който смисъл се е позовал и на константна е съдебната практика, обективирана и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 256/18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., че „откриване на нарушението”, по смисъла на цитираната разпоредба, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Тълкувайки законовата разпоредба и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, съдът е счел, че на 01.08.2013г. директорът на медицинския колеж, с получаването на писмото на МЗ с изх.№ 94-1407/29.07.2013г. е узнал, както за обстоятелството, че с писмо до МЗ от 30.04.2013г. ищецът, в качеството си на преподавател в колежа, заедно със студенти от специалността, е изразил становище по подготвяния проект за промяна в нормативната уредба, така и за самото съдържание на писмото, доколкото с отговора на МЗ е взето становище по направените от ищеца и студентите конкретни предложения. С получаване на цитираното писмо, до знанието на субекта на дисциплинарна власт – Директорът на колежа , са доведени всички съществени елементи от фактическия състав на конкретното нарушение – изпращане на становище до МЗ, без съгласуването му с ръководството на колежа
По отношение второто нарушение – предоставяне на МЗ на учебната програма на колежа за специалността „Инспектор обществено здраве”, съдът е счел че работодателят не е спазил задължението си по чл.193 КТ.
Прието е, че писмени обяснения от ищеца, за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, са били искани единствено с приложеното по делото писмо на ректора на МУ – София от 25.10.2013 г. Съдът е приел, че възражението на ищеца, че процедурата е опорочена, тъй като обясненията са искани от трето лице, а не от работодателя, епнеоснователно, доколкото е установено по делото, че дадените обяснения са достигнали до субекта на дисциплинарна власт преди налагане на наказанието и са били взети предвид от него.
С оглед изложените съобажения съдът е счел, че уволнението на ищеца, извършено със заповед № 33/09.12.2013г. на директора намедицинския колеж е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, предвид и обстоятелството, че ищецът е заемал за неопределено времепроцесната длъжност – „преподавател” при ответника, съдът е намерил за основателен и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2т КТ и е възстановил ищеца на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение, длъжност.
По отношение иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. ал.225 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода 09.12.2013г. – 09.06.2014г съдът също го е намерил за основателен и го е уважил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какво е съдържанието на понятието „откриване на нарушението по смисъла на чл.194, ал.1 КТ, трябва ли работодателя да иска обяснения за всяко нарушение на трудовата дисциплна за което му налага наказание и какви са правомощията на въззивната инстанция когато едно писмено доказателство е прието по реда на чл.266, ал.2 ГПК, но е възприето неправилно и е довело до грешен правен извод за основателността на иск по чл.225 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о. на ВКС намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпри и на сочените от него основания. Практиката по същите е уеднаквена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение- от 06.10.2011г. по гр.д.N108 описа на ВКС за 2011г., ІV г.о, от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г. на ВКС, от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. на ВКС, според която двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. С решения, постановено по реда на чл.290 ГПК от 03.08.2011г. по гр.д№1284/2010г.,ІV г.о., от 26.03.2010г гр.д. №267/09 ІІІ отд , реш.№857 от 25.01.2011г по гр.д. №1068/2009 на ІV г.о , реш.№629 от 01.11.2010г по д.№279/2009 ІV г.о и решение №494 от 18.06.2010г. по гр.д. №1687/2009. ВКС е дале отговор на въпроса кога исканите обяснения са във връзка с дисциплинарни нарушения и кога същите са искани или дадени по друг повод
Въпросът за неправилно обсъждане на доказателства приети от въззивния съд, по същество представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, а не правен въпрос от значение за спора /общо основания за допускане на касационен контрол/, чиято характеристика е разяснена в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК. Липсата на правни въпроси обуславя недопускане на касационното обжалване без да бъдат обсъждани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.04.2015г. по гр.д.№16107/2014г. , с което ГС София е уважил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА М. колеж „Й. Ф.” да заплати на И. А. Б. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: