О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
София, 12.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 318 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. Г. от гр. С., чрез повереника му адв. К от АК-София, против решение № 409 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решението от 02.07.2003 г. по гр.д. № 2523/2003 г. на Софийския районен съд, 66 с-в, с което е уважен предявеният от Б. С. Г., срещу М. с. на Република България /МС на РБ/ иск, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 10 месеца, като със същото решение искът е отхвърлен, поради липса на пасивна материалноправна легитимация.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и прилага Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, за което счита, че има доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване. Изведен е материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно кой е пасивно материалноправно легитимиран при иск по чл. 121, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ – Министерския с. на Република България или Администрацията на Министерския съвет.
Ответникът по касационната жалба Администрацията на Министерския с. , не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Предявен е от касатора иск срещу МС на Р. , за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 10 месеца, поради прекратяване на служебното правоотношение със заповед № Н-933/30.11.2001 на Министър Председателя на РБ. С решение от 02.07.2003 г. по гр.д. № 2523/3003 г. на СРС, ТСК, 66 състав, искът е уважен. По жалба на МС на Р. , с решение от 20.12.2004 г. по гр.д. № 1404/2004 г. на СГС, ДК, ІV-Б отделение, първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. За да постанови своето решение, СГС е приел, че страна по служебното правоотношение е Администрацията на МС, а не Министерския съвет. По жалба на ищеца, с решение № 444 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 1901/2005 г. на ВКС, ІV г.о., е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания, при новото разглеждане на делото, въззивният съд да даде на страната срок за отстраняване на недостатъка относно пасивната легитимация, като изрично посочи срещу кого е предявен иска. При новото разглеждане на делото, с молба от 23.04.2008 г. ищецът чрез повереника си адв. К, посочва ответника по иска, а именно Администрацията на МС на Р. , представлявана от Министър-Председателя на РБ. С решение № 409 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1101/2008 г. на СГС, ВК, ІV “Д” отделение, първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът е предявен срещу орган на държавна власт – МС на Р. , различен от субекта на служебното правоотношение, който е Администрацията на МС.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копие от тълкувателно решение на ОСГК на ВКС.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос кой е субекта на служебното правоотношение по иск по чл. 121, ал. 3, т. 1 ЗДСл е от значение за решаване на спора с предмет – искове за обезщетение за оставане без работа за период от 10 месеца, поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Постановеното от въззивния съд решение е в противоречиес практиката на ВКС, което се подкрепя от представеното ищеца ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, следва да се отбележи, че с цитираната по-горе молба, ищецът изрично е посочил, че ответник по предявения от него иск, е Администрацията на МС, която въззивният съд не е взел предвид при решаване на спора.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за страните по спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателят не дължи внасяне на държавна такса, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 409 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV “Д” отделение.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: