О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
гр.София, 02.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3386 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.01.2015г. по гр.д.№2620/2013г. на ГС София, с което е отхвърлен иск по чл.225 ЗСВ.
Жалбоподателят – П. С. В., конституирана като страна на мястото на починалия в хода на процеса ищец- баща й С. Т. В., поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от С. В. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.225 ЗСВ за сумата 70560 лева еднакратно парично обещетение и за сумата 1000 лева лихви върху главницата.
Прието е за установено, че по отношение на починалия в хода на процеса ищец С. В. не намира приложение пар.4, ал.2 ЗСВ и придобития от него стаж за времето от 18.04.1993г. до 01.08.1990г. не може да бъде зачетен като стаж по смисъла на чл.225, ал.1 ЗСВ. Прието е за установено, че ищецът е освободен от длъжност следовател в отдел ”Следствен” при СОУ на МВР-Б. със Заповед №К-3188/06.07.1990г., считано от 01.08.1990г., поради което пар.4 от ПЗР на ЗСВ/ приет 1994г. и отм./ не намира приложение по отношение на положения от С. В. стаж до 01.08.1990г. Установено е, че ищецът е бил назначен с решение на В. на 05.01.2004г. като следовател към НСС и освободен с решение от 05.05.2011г., считано от 06.06.2011г., т.е. не са налице предпоставките на чл.225 ЗСВ и не му се дължи парично обезщетение по силата на тази разпоредба, поради което до освобождавенето му през 2011г. стажът му по чл.225 ЗСВ е под 10 години и не е възникнало за него право на обезщетение по чл.225 ЗСВ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – чрез процесуалния се представител, в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: -стаж като следовател, набран в следствените отдели на МВР до приемане на ЗСВ следва ли да се зачита като такъв в органите на съдебната вляст, т.е. и за стаж по чл.225 ЗСВ и следва ли да намери приложение разпоредбата на пар.4, ал. 2 ПЗР на ЗСВ по отношение на лице, натрупало стаж като следовател в следствените отдели на МВР. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд при така установените обстоятелства по делото намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 24.07.2013г. по гр.д.№1372/2013г.,ІІІ г.о и от 23.102014г. по гр.д.№1463/2014г., ІІІ г.о. на ВКС се приема, че правото на парично обезщетение /или разликата между новополагащото се и вече получено такова/ е имуществено право, което възниква съгласно разпоредбата на чл.225 от Закона за съдебната власт при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност, като съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба. Посочва се, че в Законите за съдебната власт от 1994 г./отм/ и от 2007 г.като органи на съдебната власт са посочени съдилищата, които са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд; прокуратурата, която се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури; в състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура – следствен отдел; следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура. Приема се, че дейността на органите на съдебната власт изброени по-горе се осъществява от съдиите, прокурорите и следователите, че това са прослужените години в органите на съдебната власт като съдия, прокурор или следовател, които дават право на обезщетение по чл.225 ЗСВ, а не и в органите на МВР. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.4ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й и с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. В представеното изложение жалбоподателката само бланкетно се е позовала на това основание . Не е посочено дали направеното във въззивното решение тълкуване на закона е израз на съдебна практика, която е неправилна и следва да бъде преодоляна или се налага да бъде осъвременена. Същевременно разпоредбата на чл. 225 ЗСВ е ясна и конкретна и непротиворечива, което не налага нейното изрично тълкуване по реда на чл. 290 ГПК , различно от тълкуването направено с въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2015г. по гр.д.№2620/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: