3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
София,02.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Мими Фурнаджиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 121 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 355 от 09.11.2010 година по гр.д. № 656/2010 година на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. С. К. от [населено място] против Б. М. Н., двамата от [населено място] за обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и 770,09 лева имуществени вреди, причинени вследствие настъпило на 29.08.2006 г. пътно-транспортно произшествие. В решението е прието за установено, че около 20,40 часа на 29.08.2006 г., Б. Н. е управлявал лек автомобил „Р. С.” по [улица], [населено място] със скорост 24 кв/ч. по прав пътен участък със сухо асфалтово покритие, осветеност от фаровете на лекия автомобил, при липса на други участници в движението. Ищецът е предприел пресичане на пътното платно със скорост 5,1 км/ч., попадайки в опасната зона на движение на лекия автомобил., при което е последвалият удар. Вследствие на удара ищецът е получил разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна част на главата с фрактура на черепните кости и фрактура на бедрената кост, наложили оперативно лечение. Прието е, че настъпилия вредоносен резултат не е в причинна връзка с поведението на ответника, който е управлявал със съобразена скорост (удара е могъл да бъде предотвратен при скорост по малка от 28 км/ч.); че вина за настъпилото автотранспортно произшествие носи единствено ищецът, който е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, при липса на улично осветление и движещ се отдясно на ляво спрямо него автомобил с включени фарове на къси светлини, възможност да забележи автомобила от 100 метра при настъпила критична ситуация за водача от 24,86 м. от мястото на удара и опасна зона 30 метра.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. С. К. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че разрешеният в обжалвания съдебен акт въпрос: налице ли са предпоставките, визирани в чл. 45 ЗЗД с оглед доказателствата по делото, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени оплаквания са постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба Б. М. Н. от [населено място] и третото лице помагач [фирма] считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че въззивното решение на Великотърновски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Липсва въпрос, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Налице ли са предпоставките, визирани в чл. 45 ЗЗД с оглед доказателствата по делото е въпрос по съществото на спорното право, а оплакванията за неправилност на въззивното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва когато той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК, а допускането до касационно обжалване е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, каквито не са налице.
Независимо от изложеното, дори и при уточнение на повдигнатия в изложението въпрос с оглед правомощията на Върховния касационен съд съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, а именно: при установяването на какви факти е осъществен състава на чл. 45 ЗЗД, то предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са налице. Съгласно установената практика на съдилищата, отговорността по чл. 45 ЗЗД може да бъде ангажирана при доказателства за настъпила вреда в резултат на осъществено противоправно поведение, а презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД може да бъде оборена при доказателства, изключващи противоправността. В съответствие с така установената практика, въз основа на доказателствата по делото (автотехнически експертизи, писмени доказателства и свидетелски показания), въззивният съд е формирал изводите си, че фактите от състава на чл. 45 ЗЗД не са осъществени – че липсва вина на ответника, дори и под формата на непредпазливост, а настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка единствено с поведението на пострадалия пешеходец.
Искането на ответника по касация Б. М. Н. за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 09.11.2010 година по гр.д. № 656/2010 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: