О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 3 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 244 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
„П” Е. гр. П. е обжалвало решението на Плевенския окръжен съд от 30.10.2008г по гр.д. № 541/2008г с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 22.05. 2008г по гр.д. № 3948/2007г. С това решение районният съд признал за незаконно и отменил уволнението на Т. –В. В. ,възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „продавач-консултант” в магазин за облекло и обувки в гр. П. и осъдил„П” Е. гр. П. да й заплати обезщетение за времето през което било без работа поради уволнението в размер на 1 290.84 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че са налице основанията за допускане до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложени са и решения на ВКС за т.н. „противоречива практика” за разрешения материално правен въпрос-формата на обяснението на наказания с дисциплинарно наказание, работник.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допускане на касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд и прие следното:
При постановяване на решението си Плевенския окръжен съд не се е отклонил от постоянната практика за прилагане разпоредбите на чл.193 ал.2 КТ,като е приел,че работодателят не е поискал писмени обяснения или не е изслушал предварително работника или служителя. Той е приел,че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ,тъй като свидетелските показания са били за разиграла се сцена при връщане ключовете от магазина и заявяване от страна на продавач-консултанта че напуска работата. Тогава собственичката-работодател искала обяснения за напускане ,а не за отсъствия и това е било в един предхождащ момент от неявяването на работа,за което Т. В. В. е била наказана с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
Или, решаващият съд е постановил решението си позовавайки се на конкретните доказателства по делото и изяснената фактическа обстановка. Неговото решение е съобразено с правната норма и е без всякакво значение каква е практиката по този въпрос-по начина по който могат да се изслушват работниците и служителите и да им се приемат писмени обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание,защото просто по настоящето дело такива обяснения не са искани.
За да се приложи разпоредбата за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изисква противоречива практика на отделните състави на ВКС и предложение до Общото събрание на гражданската колегия да се издаде тълкувателно решение.
Настоящият случай не е такъв. Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.3,нито по т.1 ГПК. За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд от 30.10.2008г по гр.д. № 541 / 2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: