2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
[населено място], 04.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №769 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. Т. от[населено място], срещу решение от 11.02.2010г., постановено по в.гр.д.№747/2009г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.10.2009г. по гр.д.№943/2009г. на Ш. районен съд за отхвърляне на предявените от нея искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма],[населено място], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. П. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.245 от КТ, във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, за заплащане на сумата 1 559лв. – увеличение на трудовото възнаграждение за периода 27.10.2008г. -20.03.2009г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, който е неоснователен, тъй като размерът на възнаграждението се изчислява по реда на чл.177 от КТ, и в този размер е получено от ищцата.
Релевирани са от касатора следните правни въпроси, разрешени с въззивното решение: дали правното основание на предявения иск е чл.71, ал.1, т.3, във връзка с чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация, а не както е прието от съда – по чл.245 от КТ, евентуално нередовна ли е исковата молба. Касаторът счита, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението за допускане на касационно обжалване са изложени и доводи за неправилност на въззивното решение поради необсъждане на доводите на жалбоподателя, които обаче са неотносими към достъпа до касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросът кое е правното основание на предявения иск е конкретен за всяко отделно дело. Правното основание се извежда от съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава иска и петитума /чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК/. В този смисъл е установената съдебна практика по приложението на чл.98, ал.1, б.”г” и б.”д” от ГПК/отм./, възпроизведен в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, която практика не се нуждае от промяна. Не може да бъдат споделени доводите на касатора, че има вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нередовност на исковата молба, нито поради разглеждане на непредявен иск. Доводите във връзка с правна квалификация на предявения иск са относими към правилността на въззивното решение, а не към неговата допустимост. В случая ищцата претендира по-висок размер от полученото от нея възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, който, съгласно чл.177, ал.1 от КТ се изчислява от начисленото й среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Последващи индексации на трудовото възнаграждение /независимо дали са договорени между страните или се дължат на основание чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация/ са правно ирелевантни за размера на възнаграждението за платен годишен отпуск. За останалата част от исковия период ищцата претендира суми за увеличено трудово възнаграждение без да твърди, че е работила, а напротив – сочи, че не е постигнато съгласие за изменение на съдържанието на трудовия договор относно мястото на работа, във връзка с настъпилото преместване на офиса на друг адрес. Ако работникът или служителят не е работил не може да претендира заплащане на сумите независимо дали вземането произтича от допълнително споразумение за изменение на трудовия договор или от разпоредбата на чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация, според която след завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3 /отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете и др./, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2010г., постановено по в.гр.д.№747/2009г. на Ш. окръжен съд, по касационна жалба на Д. П. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: