1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 15.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 632/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г.А. – процесуален представител на [фирма] , срещу решение№ 1562 от 03.12.2009г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д.№ 1127/2009 год. С това решение е отменено изцяло решение № 3162/14.11.2008г. по гр.д. № 2665/2001г. на X състав на ВРС, с което Д. М. Д. и К. С. Д. , двамата от [населено място], са осъдени да предадат на [фирма]-В., представлявано от Б. Г. Т., владението върху 12.894кв.м.ид.ч. от магазин за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ от 15кв.м., находящ се в [населено място], [улица], в дворно място с площ от 172кв.м., представляващо имот пл. № 149, по плана на 7-ми м.р. на града, при граници на дворното място: [улица], [улица], имот пл. № 148 и имот пл. № 150, на осн. чл. 108 от ЗС и Д. М. Д. и К. С. Д. са осъдени да заплатят на [фирма]-В., сумата от 110.00лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /52г./ и вместо него е постановено отхвърляне като неоснователен на иска на [фирма]-В., с правно основание чл. 108 от ЗС, насочен срещу Д. М. Д. и К. С. Д. за предаване владението върху 12.894кв.м. ид.ч. от магазин за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ от 15кв.м., находящ се в [населено място], [улица], № 20, в дворно място с площ от 172кв.м., представляващо имот пл. № 149, по плана на 7-ми м.р. на града, при граници на дворното място: [улица], [улица], имот пл. № 14 8 и имот пл. № 150, придобит от ищеца в съсобственост по приращение по реда на чл. 92 от ЗС. Отменено е и решение № 956/04.04.2009г. по гр.д. № 2665/2001г. на X състав на ВРС, с което е отхвърлено възражението на Д. М. Д. и К. С. Д. за заплащане от [фирма]-В., на направените подобрения, изразяващи се в изграждането на същия магазин за хлебни и сладкарски изделия , в размер на 13300.00лв. и възражението за задържане до заплащането им . „Б и Б търговски център” Е.-В. е осъдено да заплати на Д. М. Д. и К. С. Д. сумата от 570.00лв., представляваща направените по първоинстанционното дело разноски и сумата от 25.00лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК /52г./.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите :”дали е налице съсобственост , както и кой владее процесната вещ ” и “ дали въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани доказателства дали на тази основа се е обосновал, за да стигне до своите изводи”. Позовава се на ТР№1/01г. на ОСГК на ВКС, ППВС№1/85г., ППВС№3/83г., ППВС№6/76г по н.д.№9/76г., ППВС№7/78г. и ППВС № 8/80г., както и на Определение № 2/07.01.2009г. по гр.д.№3376/08г. на ВКС, ІV ГО и Определение №845 от 2009г. по ч.гр.д.№863/09г. на ВКС,І ГО.
Ответните страни Д. М. Д. и К. С. Д. чрез адв.В. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК вземат становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че магазинът не е съсобствен между страните. За да обоснове този си извод е приел, че в намиращата се в процесното дворно място в [населено място] едноетажна сграда – собственост на Д. и К. Д., последните са преустроили избеното си помещение в работилница за заготовка на хлебни и тестени изделия и чрез проход към [улица]са свързали тази работилница с помещението , предназначено за продажба на готовите изделия / предмет на иска е именно това помещение/ . Така извършеното преустройство е узаконено с Акт за узаконяване №17 от 11.11.1996г. Приел е също, че към момента, когато е започнало строителството, не е било налице съгласие на всички съсобственици на дворното място по смисъла на чл.56 от ЗТСУ; че магазинът няма самостоятелен характер , тъй като е принадлежност към работилницата в избеното помещение. За да обоснове горният си извод, че магазинното помещение няма самостоятелен характер, съдът се е позовал и на силата на присъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение на ВРС, постановено по гр.д. № 3162/93г. С това решение е бил отхвърлен предявеният от [фирма]-В. против Д. иск за делба на същия имот /магазина/ при участието на същите страни, другите съсобственици на дворното място и при същото твърдяно от дружеството придобивно основание-приращение.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От друга-формулираният процесуален въпрос е свързан с твърдение за необоснованост на изводите на въззивния съд /приемане за установени на факти, които се опровергават от доминиращите доказателства/, а формулираният материалноправен въпрос – с твърдение за неправилно приложение на материалния закон /отхвърляне на иска въпреки, че е налице съсобственост, че процесната идеална част без основание се владее от ответниците/. Посочените пороци – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – съставляват касационни основания, въз основа на които се проверява законосъобразността на атакуваното решение, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касатора ТР, определения и ППВС са неотносими към съществените материалноправни за разгледания спор по чл.108 от ЗС въпроси . Приложеното определение № 2/09г. касае въпроса за причинната връзка, като елемент от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД. Второто приложено определение е свързано с въпроса допустими ли са гласни доказателства в производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. ТР ТР№1/01г. на ОСГК на ВКС, третира спорни въпроси на касационното производство. ППВС№1/85г., е касаещо правомощията на въззивната инстанция по граждански дела. ППВС№3/83г. засяга спорни въпроси по ЗЖСК. ППВС№6/76г по н.д.№9/76г. е свързано с въпроси, касаещи повишаване ефективността на правосъдието при една вече отминала социално-икономическа и политическа обстановка . ППВС№7/78г. е издадено във връзка с въпроси, относно застрахователни правоотношения, а ППВС № 8/80г.- касае въпроси, свързани с приложение на ЗСГ/отм./ Позоваването е неотносимо към съществения въпрос в обжалваното решение, чийто предмет е ревандикационна претенция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1562 от 03.12.2009г. на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д.№ 1127/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: