О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1079
С., 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 477/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение от №61/12.01.2011 год. по в. гр.д. № 2930/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ – ми гр. състав, с което е отменено решението по гр.д. № 2481/2010 год. на Районен съд [населено място] в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за размера от 5 000 лв. до 10 000 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което размерът на обезщетението е увеличен с 5 000 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е уважен до размер на сумата от 5 000 лв.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Приложени са решение № 48/04.02.2004 год. по гр.д. № 2041/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и решение №1599/22.06.2005 по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация А. К. С. чрез адв. Е. Й. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, които има право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място следва да е обоснован поне един от допълнителните критерий за допустимост по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
В случая в изложението към касационната жалба касаторът не е формулирал правен въпрос. Посочено е , че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК / отм./, както и че не се съобразил с изискването на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата по приложението на този законов текст. Тази формулировка сочи на оплаквания за допуснати съответно нарушения на процесуалния закон / конкретно на чл. 188 ГПК / отм./ и на материални закон / чл. 52 ЗЗД./Тези оплаквания представляват такива за неправилност на решението по чл. 284,т.3 ГПК и следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Отделен остава въпроса, че по приложението чл. 52 ЗЗД страната не може да се позовава на противоречива съдебна практика, както в случая, доколкото размерът на справедливото обезщетение във всеки отделен случай се определя въз основа на конкретните обстоятелства, установени по делото .
Доколкото не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №61/12.01.2011 год. по в. гр.д. № 2930/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ – ми гр. състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: