О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
гр.София, 28.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 909/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Д. И. от [населено място] против решение № 127 от 10.06.2011 год. по гр.дело № 73/2011 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138/16.12.2010 год. по гр.дело № 122/2009 год. на Белоградчишки районен съд и е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че по въпроса как следва да се прилага разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН при изготвянето на разделителен протокол, в случаите когато единият от двата имота е явно неравностоен на другия, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката, постановена по чл.290 ГПК, в решение № 1011 от 12.02.2010 год. по гр.дело № 818/2009 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. Касаторката счита, че по същия материалноправен въпрос има съдебна практика – решение № 127 по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І г.о. и решение № 90 по гр.дело № 522 на ВКС, І-во г.о., която противоречи на постановеното по реда и условията на чл.290 и сл.ГПК решение № 1011 по гр.дело № 818/2009 год. на ВКС, ІІ-ро г.о., което е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторката не аргументира с изискуемите се за това предпоставки на процесуалната норма.
Ответникът по касационната жалба И. Д. И. от [населено място], обл.В., не изразява становище по заявените основания за допускане на касационно обжалване.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение № 138/16.12.2010 год. на Районен съд-Белоградчик, с което допуснатите до делба недвижими имоти се разделят, като в дял І-ви е поставен имот № * от 7.117 дка-нива по плана за земеразделяне на [населено място], на стойност 1 067,55 лева, а във втори дял е поставен поземлен имот с площ от 1 320 кв.м. по плана на [населено място], м.Ф., ведно с построеното в него масивно жилище от 81 кв.м., двуетажна паянтова сграда с Р. 144 кв.м. и паянтова сграда от 18 кв.м., на стойност 6 500 лева, въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.352 ГПК, тъй като не е налице нито невъзможност да се тегли жребий, нито съставянето на дяловете се явява много неудобно. Отсъствието на доказателства за съделителя И. Д., който живее в жилищната сграда в УПИ * да е извършвал значителни подобрения в имота, са мотивирали съда да не приложи разпоредбата на чл.353 ГПК, а да приеме, че неравенството в дяловете ще бъде изравнено в пари, съответстващи напълно на стойността на квотите им, по реда на чл.352 ГПК.
К. съд счита, че не е налице нито едно от заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото: делбата е извършена при условията на чл.352 ГПК, съответстваща разпоредба на чл.291 ГПК/отм./-чрез теглене на жребий, след влизане в сила на решението по разделителния протокол. Цитираното от касаторката решение, постановено по чл.290 ГПК обсъжда хипотеза, съвършено различна от настоящата, в която въззивният съд е извършил делбата при условията на чл.292 ГПК/отм./, съответстваща правна норма на чл.353 ГПК-чрез разпределяне на имотите. Различна от настоящата хипотеза е и цитираното от касаторката решение № 90 по гр.дело № 522/2002 год., съгласно което касационният съд е приел незаконосъобразността на извършената делба, чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите, независимо, че имотите имат различно предназначение. В същият смисъл е и цитираното решение № 127 по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І-во г.о.
По изложените съображения касационният съд счете, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а доколко се съдържат и аргументи за предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставените от касаторката правни въпроси намират своя отговор в ясните правни норми на чл.347 и чл.348 ГПК, за които отсъстват твърдения, че създадената правна уредба е противоречива.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 127 от 10.06.2011 год. по гр.дело № 73/2011 год. на Видинския окръжен съд по касационната жалба на С. Д. И. от [населено място], с вх.№ 2322/18.07.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: