О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..………………. и с участието на прокурора …….…..………….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 552 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 9988 от 15.ХІІ.2017 г. на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и хасковското [фирма], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-В. против разпореждане № 1974 на Пловдивския апелативен съд от 28.ХІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 566/2017 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната тяхна съвместна частна касационна жалба (с вх. № 8181/20.Х.2017 г.) срещу постановеното по същото дело определение № 407/5.Х.2017 г.
Оплакванията на тримата частни жалбоподатели са за недопустимост, а, под условието на евентуалност – и за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендират отменяването му, инвокирайки доводи, че „съдът се е произнесъл в област от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз /държавни помощи/, което прави произнасянето му недопустимо, но освен това и при нарушение на принципите на равнопоставеност и ефективност – основни принципи на правото на ЕС”.
Ответната по тази частна жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното разпореждане.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна частна жалба на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и хасковското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното в настоящето производство разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е съдебен акт с изцяло процесуалноправен характер и затова в него не може да се слушат доводи дали постановилият го съд „се е произнесъл в област от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз”. За да върне съвместната касационна жалба (с вх. № 8181/20.Х.2017 г.) на настоящите трима частни жалбоподатели Пловдивският апелативен съд е констатирал, че в дадения им срок по чл. 285 ГПК те не са отстранили липсата на мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК, съответно не са представили изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, както и препис от жалбата си за връчване на ответника по касация. В настоящата частна жалба не се навеждат доводи от тримата й податели за предприемане на процесуална активност по отстраняването на така изброените нередовности на върнатата им с атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК частна касационна жалба. Следователно оплакванията за постановяване на последното при пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК се явяват изцяло неоснователни.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1974 на Пловдивския апелативен съд, от 28.ХІ.2017 г., постановено по ч. т. д.№ 566/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2