О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 10.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 182 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Х. Н. от [населено място] против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 401 от 30.09.2014 г.,по в.гр.д.№ 460/2014 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Панагюрския районен съд № 103 от 27.07.2012 год. , по гр.д.№ 157/2012 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ЕТ Ц. Н. Д., упражняващ търговска дейност под фирма” М. Д.-Л.-Ц. Д.”, с адрес на управление [населено място] обективно съединени искове: по чл. 236, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв. – обезщетение за ползване на търговски обект- магазин за периода от 17.02.2012 год. до освобождаването му, ведно със законната лихва, начиная от 17.02.2012 год. до окончателното и изплащане и по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на недвижимия имот- магазин № 8, находящ се на административен адрес в [населено място], пл. ”Ц. Освободител” № 1 , с обща площ от 98 кв.м., за който имот е отреден УПИ-2430в кв.132 по плана на [населено място], ведно с находящото се в същия подробно описано оборудване.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че по отношение твърдяното в исковата молба наемно правоотношение между страните, същият е обвързан от влязлото в сила решение на ПОС № 533 от 16.11.2012 год., по в. гр.д. № 863/2012 год. между същите страни, поради което отсъства процесуално възможност за неговото повторно обсъждане при новото разглеждане на делото.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за обуславящ крайния правен резултат по спора процесуалноправен въпрос:”Следва ли съдът да постанови решението си без да обсъди събраните доказателства по делото, приемайки, че е обвързан от констатациите на влязлото в сила решение за липсата на сключен между страните договор за наем?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са посочени ТР № 1/17.07.2001 год. , по гр.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 331 от 04.07.2011 год., по гр.д.№ 1649/2010 год. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения в депозирания писмен отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са отхвърлени предявените от настоящия касатор обективно кумулативно съединени искови претенции, черпещи своето правно основание в нормата на чл. 233, ал.1 ЗЗ и съответно в чл.236, ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е съобразила дадените и с отменително решение № 28 от 09. 06. 2014 год., по т.д.№ 1578/2013 год. на ВКС задължителни указания по приложението на материалния закон. Счетено е, че направеното от ищеца в хода на въззивното производство уточняване на заявения петитум и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, като основание на търсената искова защита изключва да е налице процесуална необходимост от оставянето и без движение и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК решаващият състав на ПОС се е произнесъл по съществото на спора. Излагайки различни, спрямо съжденията в първоинстанционното съдебно решение, правни съображения – влязло в сила решение по в.гр.д.№ 863/2012 год. на ПОС, с което е отречено съществуване на твърдяното от ищеца наемно правоотношение между страните за визираните в исковата молба имот и период, въззивната инстанция е възприела за правилен крайния правен резултат по делото, поставен от ПРС и го е потвърдила.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, макар и в известна степен непрецизно формулиран, има характер на обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, с което общата главна предпоставка за достъп до касация е доказана.
Вярно е, че отговор на въпроса за последиците от влезлия в сила съдебен акт, косвено се съдържа в самия процесуален закон-чл.298, ал.1 ГПК, но доколкото в последователната практика на ВКС, формирана при действащата уредба на касационното производство по ГПК, всякога е поддържано разбирането, че разрешен по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос на процесуалното право е налице не само когато въззивният съд изрично произнесъл по него в обжалваното решение, но и когато се твърди, че същият процедирал в несъответствие с процесуалния закон и единствено това несъответствие е обусловило крайния правен резултат по делото, по начин който е във вреда на жалбоподателя, то следва да се приеме, че в тази хипотеза не се касае до въведено касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, а той формира общото основание за допускане на касационно обжалване, какъвто е и разглежданият случай.
Неоснователно по отношение на същия е въведеното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като цитираните от касатора съдебни актове не доказват твърдяното противоречие относно даденото с обжалвания съдебен акт разрешение за правомощията на въззивната инстанция и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Както е прието и в задължителните постановки на т.2 на ТР № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, които в тази си част са аналогични с разясненията в ТР № 1/2001год. на ОСГК на ВКС, дейността на въззивната инстанция обхваща установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на относимите и допустими доказателствата по делото и субсумиране на доказаните въз основа на анализа им правно релевантни факти под приложимата правна норма. С тази задължителна съдебна практика ПОС напълно се е съобразил, като се е позовал на влязлото в сила решение между същите страни, с което е отречено, като недоказано, съществуването на твърдяното в исковата молба наемно правоотношение помежду им за сочения в исковата молба период.
Мотивите на влезлия в сила съдебен акт, с който съдът се произнесъл, приемайки за несъществуващ твърдяния от ищеца договор за наем формират сила на пресъдено нещо по отношение на същия, което изключва, по силата на процесуалното правило на чл.299 ГПК, да е налице процесуална възможност за пререшаване на правния спор между страните относно наличието на валидно наемно правоотношение помежду им, вкл. обсъждане на доводите им и ангажираните доказателства във вр. със същото, а той е правопораждащият юридически факт, от който ищецът черпи правата си, предмет на предявените искове. Отделен в тази вр. остава въпросът за начина, по който същият е организирал и реализирал защитата си, но като стоящ извън правомощията на съда той не подлежи на обсъждане.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 550 лв., реално заплатено и не оспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение по приложен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 03.12.2014 год.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд№ 401 от 30.09.2014 г.,постановено в.гр.д.№ 460/2014 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА С. Х. Н. от [населено място] да заплати на ЕТ Ц. Н. Д., упражняващ търговска дейност под фирма ”М. Д. – Л. – Ц. Д.”, [населено място] сумата 550 лв./ петстотин и петдесет лева/ , деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: