О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
[населено място] 10.02.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №3957 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Г. Г., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 25.05.2016г., постановено по гр.д.№778/2016г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 27.10.2015г. по гр.д.№18945/2015г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Г. Г. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Г. Г. Г. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №А.-14/03.02.2015г. на изп.директори на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „асистент” в отдел „Протокол и секретариат“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата и подборът е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следните въпроси: „какво се включва в тритериите „квалификация“, кога е налице по-висока квалификация и кога един работник или служител работи по-добре по смисъла на чл.329, ал.1 КТ“; “има ли работодателят възможност когато извършва подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ да го прави по целесъобразност и притежава ли неограничена от закона субективна дискреционна компетентност в това отношение“; “какъв е обхвата на съдебния контрол върху спазването на критериите при извършения преди уволнението подбор“; “подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и кой работи по-добре“; “длъжен ли е съдът да провери обективно съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на служителя, след като законодателяте посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест“; „върху работодателя ли лежи доказателствената тежест да установи законосъобразността на осъществения от него подбор“, които въпроси касаторът счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с: ТР №3/2011 от 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, на постановени по реда на чл.290 ГПК решение №61 от 15.02.2012г. по гр.д.№1037/2011г. на ВКС, ІVг.о., решение №113 от 23.04.2012г. по гр.д.№1037/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение №103 от 11.05.2012г. по гр.д.№243/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение №272 от 31.10.2013г. по гр.д.№2531/2013г. на ВКС, ІІІг.о., решение №19 от 18.02.2014г. по гр.д.№4322/2013г. на ВКС, ІVг.о., решение №72 от 01.04.2014г. по гр.д.№1038/2013г. на ВКС, ІІІг.о., както и на влязло в сила решение от 29.08.2014г. по гр.д.№891/2014г. на РС-Хасково.
С решение №61 от 15.02.2012г. по гр.д.№1037/2011г. на ВКС, ІVг.о., по реда на чл.290 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса: „как се установява фактът на реално съкращаване на щата“, с решение №113 от 23.04.2012г. по гр.д.№1037/2011г. на ВКС, ІІІг.о. ., по реда на чл.290 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса: „кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал“; решение №19 от 18.02.2014г. по гр.д.№4322/2013г. на ВКС, ІVг.о., е постановено по реда на чл.290 ГПК по въпросите: „за това може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба и как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата“; решение №72 от 01.04.2014г. по гр.д.№1038/2013г. на ВКС, ІІІг.о. е постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса: „при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба дължи ли се служебна проверка за правилността на постановения акт“. Такива въпроси като разрешението с постановените по реда чл.290 решения обаче не фигурират сред поставените от касатора правни въпроси, по които сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №103 от 11.05.2012г. по гр.д.№243/2011г. на ВКС, ІІІг.о. за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по въпроса: „подлежи ли на съдебен контрол по производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ преценката на работодателя кой от служителите работи по-добре“, на постановено по реда на чл.290 ГПК по същия правен въпрос решение №272 от 31.10.2013г. по гр.д.№2531/2013г. на ВКС, ІІІг.о. и на ТР №3/2011 от 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Даденото с въззивното решение разрешение не е в противоречие с приетото тълкувателно решение и решения по чл.290 ГПК, също така и не е постановено при противоречива съдебна практика – посоченото от касатора влязло в сила решение от 29.08.2014г. по гр.д.№891/2014г. на РС-Хасково, при наличие на задължителна съдебна практика по приложението на чл.329 КТ. Не е налице противоречие на въззивното решение по последния от поставените въпроси от касатора с ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, с което е прието, че когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. Отделно от това, по-високото ниво на владеене на английски език от страна на уволнената служителка спрямо нивото на владеене на английски език на останалата на работа служителка, е преценено от въззивния съд е преценено като ирелевантно обстоятелство към критериите по чл.329 КТ по отношение подбора за конкретната длъжност, предвид изискванията за заемането й в длъжностната характеристика, в която като изискване за заемане на длъжността фигурира чуждоезикова подготовка без посочване на конкретен чужд език и ниво на владеене на чужд език от една страна и обективно установеното наличие на чуждоезикова подготовка и на двете служителки за изискуемото изпълнение на конкретната трудова функция.
Не е налице и основание за допускане на ксационното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.344, ал.1, т.1 КТ и на чл.329 КТ има формирана съдебна практика, вкл. посочената от касаотра, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2016г., постановено по гр.д.№778/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: