О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 10.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 162 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, представлявано от управителя И. В., срещу решение № 350 от 10.10.2019г. по в. гр. дело № 585/2019г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 1171/11.07.2019г. по гр. д. № 191/2019г. на Районен съд – Перник, с което са уважени предявените от ищеца В. С. К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 42/22.11.2018г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шлосер“ в група Хидровъзел „Студена“ и за осъждане на работодателя – ответник да заплати на работника – ищец сумата 4 345.20 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 – месечен период: 22.11.2018г.-22.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извеждане на решаващите изводи относно възможността на работодателя да направи самостоятелна преценка за наличието на основания за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т 9 ГПК, изхождайки от цитираните в експертно решение на ТЕЛК противопоказни условия за труд. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените съдебни разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: „Може ли трудоустроено лице да заема длъжност, за която ТЕЛК се е произнесло, че може да изпълнява, но са налице противопоказни условия на труд, посочени в същото експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК? Може ли да се прекрати трудово правоотношение, ако не е налице друга подходяща длъжност?“и „В ЕР на ТЕЛК е посочено, че трудоустроеното лице може да заема дадена длъжност, но същевременно с това се описват противопоказни условия на труд, наличието на които се установява по безспорен начин от изготвената експертиза по делото. Кое задължение следва да изпълни работодателя – да остави работника на длъжността, която заема, като знае, че ще създаде риск за здравето и живота на работника, или да му осигури безопасни условия на труд, като го премести на друга длъжност, за която не са налице противопоказните условия на труд?“, сочейки че разрешаването им ще е от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона поради отсъствието на задължителна практика на ВКС. В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 13/04.04.2017г. по гр.д. №2239/2016г. на ВКС, III г.о.; решение № 249/17.06.2015г. по гр.д. № 294/2014г. на ВКС, IV г.о. и определение № 352/04.04.2016г. по гр.д. № 1319/2016г. на ВКС, IV г.о. по въпроса: „Кое е от значение за определяне на длъжността, която заема работник или служител – наименованието на длъжността, което е посочено в трудовия договор, или правата и задълженията на работника или служителя, които реално изпълнява?“.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – В. С. К. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Моли ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Х. за оказаната от нея безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е имало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „шлосер“ съгласно допълнително споразумение от 29.12.2008г. към трудов договор № 179916/10.11.1980г., както и че с влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 3918/24.10.2018г. на работника е определена 71% трайно намалена работоспособност за срок до 01.10.2020г., с посочване, че въпреки констатираните заболявания и противопоказни условия на труд, ищецът може да изпълнява заеманата длъжност „шлосер“. Намерил е за установено също, че процесният трудов договор е прекратен със заповед № 42/22.11.2018г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест на работника и липса на друга подходяща длъжност в предприятието, на която да бъде трудоустроен, връчена на К. в деня на издаването й /22.11.2018 г./ при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.
При съобразяване с горепосочената фактическа обстановка и с неоспорените заключения на съдебно-икономическата и съдебно-медицинската експертизи, Пернишки окръжен съд е счел, че не е осъществен фактическият състав на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Приел е, че за да са налице предпоставките по цитираната разпоредба, е необходимо, на първо място, да се установи невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/ или по здравни противопоказания, като тази невъзможност е необходимо да бъде установена със заключение на ТЕЛК. Уточнил е, че е ирелевантно дали невъзможността касае работата по длъжността, посочена в трудовия договор, или друга, която работникът фактически е изпълнявал, стига същата да е удостоверена от компетентния за целта орган – ТЕЛК. Посочил е, че преценката дали заболялото лице е годно да изпълнява възложената му работа е експертна /медицинска/ по своя характер, като за работодателя не съществува възможност сам, въз основа на посочените в експертното решение противопоказни условия, да направи извод, че служителят не може да осъществява фактически изпълняваната от него дейност. С оглед на това, и предвид, че в издаденото ЕР на ТЕЛК изрично е посочено, че работникът е годен да изпълнява заеманата длъжност „шлосер“, съдът е приел предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателен. Поради основателността на главния иск, съдът е счел, че са налице предпоставките за уважаване и на другите два кумулативно обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последния в установения и уважен от първоинстанционния съд размер от 4 345.20 лв..
Допускането на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първи и втори въпроси на касатора могат да бъдат обобщени и преформулирани съгласно правомощията на ВКС по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС в един общ въпрос, касаещ възможността на работодателя да трудоустрои на друга длъжност, или, при липса на такава – да прекрати трудовия договор на работник, по отношение на който с влязло в сила ЕР на ТЕЛК е определено, че може да изпълнява текущата си длъжност, но реално възложената му работа попада в посочените със същото решение противопоказни дейности и условия на труд. Така поставеният въпрос изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице твърдяното от касатора допълнително такова по т. 3 от същата разпоредба. Налице е безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която невъзможността на работникът да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до инвалидност или по здравни противопоказания, посочени в ЕР, е медицински въпрос от изключителната компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, като този въпрос не може да бъде последващо пререшаван нито от самия работодател, нито от службите за трудова медицина, нито от експертите – вещи лица в рамките на съдебното производство. В случаите, когато в ЕР на ТЕЛК е посочено, че работникът е годен да изпълнява длъжността, на която е назначен, работодателят не притежава правомощия на свой ред да извърши преценка за наличието на противопоказни условия на труд, тъй като те вече са взети предвид от лекарската комисия при определяне възможността на служителя да изпълнява възложената му работа /в този смисъл решение № 174/19.07.2017г. по гр.д. № 4316/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 266/24.03.2010г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017г. на ВКС, III г. о, решение № 195 от 30.10.2014г. по гр. д. № 1997/2014г. на ВКС, III г. о/. Постановявайки въззивното решение, Пернишки окръжен съд се е съобразил изцяло с така цитираната съдебна практика, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по горепосочения въпрос.
Третият формулиран в изложението правен въпрос не е включен в предмета на спора, поради което не изпълнява изискванията за общо основание за допускане до касационен контрол. Видно от изложените във въззивното решение мотиви, решаващият извод на съда за уважаване на предявения иск за отмяна на извършеното уволнение, е свързан със задължението на работодателя да се съобрази с постановеното в ЕР на ТЕЛК и с невъзможността му да извършва самостоятелна преценка за наличието на противопоказни условия за труд. Въпросът дали за определяне длъжността, която изпълнява работникът, е от значение нейното наименование или реално изпълняваната дейност, е еднозначно решим в практиката, като се счита, че водещо значение има работата, която реално осъществява заетото лице. Този въпрос обаче не е бил предмет на самостоятелно обсъждане от въззивния съд. Последният е приел, че преценката за законността на извършеното уволнение следва да се извърши единствено на база посоченото в ЕР, тъй като, дори да се твърди, че работникът реално изпълнява други служебни задължения, а не тези, включващи се в трудовата характеристика на длъжността, на която е назначен, за тези други трудови функции отново е необходимо експертно решение на лекарската комисия, която е единствено компетентна да преценява годността на лице да извършва дадена работа. Липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, прави безпредметно обсъждането на твърдяното допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че цитираната от касатора практика е неотносима към процесния случай – същата касае извършването на подбор и необходимостта от съпоставката между съкратените и новооткрити длъжности, в случаите, в които трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38 ЗАдв., да заплати на процесуалния представител на ответника по касационната жалба сумата 700. 62 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, изчислен по реда на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 1 /по двата неоценяеми иска/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 /по оценяемия иск/ от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 10.10.2019г. по в. гр. дело № 585/2019г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: 823073638, да заплати на адв. М. Малинова Х., с адрес: [населено място]; [улица], , сумата 700.62 лв. – разноски пред касационната инстанция на основание чл. 38 ЗАдв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.