О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 10.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на З. З. С. и Н. З. Т. – двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Н. М., против определение № 189 от 24 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 4179 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2015 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на С. и Т. против въззивното решение № 171 от 22 април 2015 г., постановено по гр. д. № 83/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Смолян.
В жалбата се изявява несъгласие с извода на касационния съд за недопустимост на касационното обжалване. Сочи се, че цената на иска следва да бъде определена според данъчната оценка на имота и то в нейната цялост, дори и в случаите, когато се защитава само отделна част от него без значение на нейния размер в съпоставка с цялото. Основание за горното твърдение жалбоподателките намират във факта, че данъчна оценка могат да имат само самостоятелно обособени, годни обекти на правото, още повече, че при вещните искове за собственост на един единствен, особено жилищен имот, интересът е изключително голям, макар имотът да е с ниска стойност, респективно – с ниска данъчна оценка. Твърди се, че в противен случай съдът ще приложи стеснително тълкуване на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК по жизнено важни за гражданите права.
Ответниците И. С. С. и Ц. Н. С. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. М., в отговор на частната жалба оспорват твърденията на частните жалбоподателки, като сочат, че цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото, което е равностойността на исканата от ищците защита на засегнатите му права, или по 1/14 идеална част от процесния имот – по 1603,77 лева.
За да остави касационната жалба без разглеждане съставът на касационния съд съобразява, че предвид датата на подаване на касационната жалба тя следва да се разглежда при условията на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК отпреди изменението с ДВ бр. 50/2015 г., като цената на предявените обективно съединени искове за собственост на 1/14 ид.ч. от жилищната сграда се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право, или според данъчната оценка на целия имот, включващ земя и сграда, цената на предявените искове за по 1/14 ид.ч. от сградата възлиза на сумата 1603,78 лева, т. е. е под 5 000 лева и спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Данъчната оценка на сградата, спрямо която частните жалбоподателки в качеството им на ищци претендират установяването на правото им на собственост, придобито по наследяване, е в размер на 22452,90 лева (стр. 16 и 17 от първоинстанционното дело). Ищците са внесли държавна такса от 50 лева, дължима по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, във връзка с чл. 71, ал. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК (цена на иска за 2/14 идеални части от имота е от 3207,56 лева, по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК дължима такса от 32,08 лева, но дължими за внасяне са не по-малко от 50 лева). Въпрос за цената на иска не е повдиган в първото по делото заседание.
Цената на иска по искове за собственост и други вещни права, какъвто безспорно е и установителният иск за собственост, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – това е данъчната оценка на имота или пазарната цена на вещното право случай, че данъчна оценка няма. Претенцията на частните жалбоподателки е за установяване правото им на собственост върху 1/14 идеална част от масивна сграда за всяка една от тях. Търсената защита не е за целия имот, а за съответните му идеални части, по отношение на които жалбоподателките искат да се установи принадлежността на правото на собственост. Останалата част от имота не е предмет на претендираното право, съответно не е част от спорния предмет на делото и затова не може да се взема предвид данъчната оценка на целия имот като база за определяне цената на иска. Съображението на частните жалбоподателки, че данъчна оценка могат да имат само самостоятелни обекти, не води до извода за неправилно приложение на правилата за определяне на цената на иска от състава на касационния съд, тъй като релевантен за нейното определяне е обемът на спорното право. Накрая, законът при определяне на прага за достъп за касационно обжалване не взема предвид дали съответният обект на правото на собственост е жилище, дали то е единствено, както и каква е ценността му според субективните оценки за ищеца.
На ответниците С. при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят сторените за обжалването разноски от 200 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189 от 24 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 4179 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2015 г.
ОСЪЖДА З. З. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], и Н. З. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на И. С. С. и Ц. Н. С. – двамата с адрес в [населено място], [улица], вх. , ап. , сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: