O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
София, 11.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3239 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 17308/ 06.06.2019 година подадена от М. К. М. чрез адв.Д. Б. от АК –В. и Й. П. М. чрез адв. Е. Г. АК-В. против Решение № 484 от 16.04.2019 година постановено В. гр. дело № 2751/2018 г. на ОС –Варна.
С посоченото решение окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил отхвърлително решение на първата инстанция по чл. 344 , ал.1 ГПК и е постановил ново, с което е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот- жилище -модул Б , с идентификатор **** по одобрената КК на [населено място] , р-н “Приморски „№ 26 между С. В. П. с права от 4/8 идеални части, М. К. М. с права от 2/8 идеални части и Й. П. М. с права от 2/8 идеални части.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение – допуснати нарушения на процесуалните правила- чл. 236, ал.2 ГПК , чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК относно задължението на съда да обсъди възраженията на страните относно наличието на съсобственост между С. П. и бившия и съпруг О. М. , чиито наследници по закон са родителите му – касаторите М. М. и Й. М..
За да допусне съдебната делба по иска на С. В. П. въззивният съд е приел , че е налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот – жилище- модул Б – като придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на С. П. и О. М. , сключен на 16.07.2007 година и прекратен с развод по реда и на основание чл. 50 СК / 2009 год. на 04.02.2014 год. Съдът е приел, че процесното жилище е придобито по силата на договор за суперфиция като за дата на завършеност в груб строеж на модула е приета датата 05.09.2009 година , т.е. по време на брака им. След смъртта на О. М. , негови наследници по закон са двамата възходящи- майка и баща , поради което с обжалваното решение се приема , че е налице съсобственост между бившата му съпруга и наследниците по закон на бившия съпруг – родителите му Й. М. и М. М..
Наследниците на О. М. са оспорвали валидността на договора за суперфиция на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД – поради липса на годен предмет , като поддържат довод , че съдът поради липсата на произнасяне по това им възражения , е постановил незаконосъобразен акт тъй като би стигнал до извод за липса на съсобственост по отношение на делбеното жилище- модул Б.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК по процесуално-правните въпроси : 1./ “Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?“ с довод за противоречие с т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , както и с множеството цитирани решение на ВКС и 2./ „Какви доказателствени средства са допустими за установяване на факта на завършването на грубия строеж на сграда – само официални документи, удостоверяващи този факт , или и свидетелски показания“, произнесен от въззивния съд с Решение № 277 от 28.06.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. на ВКС, I г.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация С. П. е оспорила доводите за допускане на касационно обжалване като неоснователни поради съответствие на произнесеното решение с разясненията по ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , както и е оспорила основанията за касация като неоснователни.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК за достъп до касация , намира:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- решение по иск за съдебна делба .
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира:
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на никое от поддържаните основания .
И. правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК- а именно “Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?“ по своето естество съставлява оплакване за несъблюдаване на процесуалните правила т.е. съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуалния закон , свързани с постановяването на обоснован съдебен акт от страна на въззивния съд , което оплакване може и следва да получи своя отговор само с решение на касационния съд по чл. 290 ГПК при допуснато касационно обжалване. „Поставеният“ правен въпрос, който принципно е заложен в ГПК като процесуално задължение за решаващия съд с разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК , изисква от съдилищата по всяко едно дело да анализира ( обсъди задълбочено ) доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка и взаимозависимост в контекста на конкретните доводи и възражения на страните по спора. Ето защо този правен въпрос не може да бъде едновременно основание за допускане на касационното обжалване и основание за касиране ( отмяна ) на обжалваното въззивно решение доколкото самата процесуална норма е ясно разписана от законодателя.
С разясненията на т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е развита принципната теза за същността на въззивното производство- а именно, че „дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор , при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Само след собствените фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция.“ Тезата се мултиплицира неотклонно и в мотивите на цитирани в изложението на касаторите решения на ВКС по чл. 290 ГПК , като касационният съд действително се е произнесъл в смисъла, посочен –по горе , но не в обобщените мотиви като отговор на поставен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК , а в рамките на конкретно осъществения правораздавателен контрол за законосъобразност при релевирани доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила .
Поставеният въпрос за доказателствените средства, допустими за установяване на факта на завършването на грубия строеж на сграда – само официални документи, удостоверяващи този факт , или и свидетелски показания“,също не може да даде основание за допускане на касационното обжалване . С цитираното Решение № 277 от 28.06.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. на ВКС, I г.о. , касационният съд давайки отговор на въпрос за допустимите доказателствените средства за установяване факта на завършеност на груб строеж на сграда , дава отговор , че допустимите доказателствени средства са обусловени от действието на СПН при съответния правен режим , при който е завършено строителството. Ако грубият строеж на сградата е приключил преди влизане в сила на ЗУТ , то допустимите доказателствени средства включват и гласни доказателства , но след влизане в сила на чл. 182 , ал.2 ЗУТ , то това е недопустимо, доказването на меродавния момент касаещ изграждането на една сграда на етап „ груб строеж „ следва да бъде установен само с надлежно оформени писмени доказателства, издадени от съответната общинска администрация. При така установената яснота относно начина и доказателствените средства за установяване на конкретния факт, искането за ново произнасяне по идентичен въпрос се явява неоснователно. В мотивите на съдебния акт касателно момента на изграждане на жилището- модул Б на етап „ груб строеж“ , се анализират и изводите се базират на писмените доказателства и констатациите на техническата експертиза в тази насока, като не се вземат предвид събраните гласни доказателства , които сочат различен момент на поставяне покрив на сградата , даващ основание за извод, че същата е изградена извън времевия обхват на гражданския брак на ищцата и покойния син на ответниците.
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. № 17308/ 06.06.2019 година подадена от М. К. М. чрез адв.Д. Б. от АК –В. и Й. П. М. чрез адв. Е. Г. АК-В. против Решение № 484 от 16.04.2019 година постановено В. гр. дело № 2751/2018 г. на ОС –Варна, по допускане на съдебна делба на недвижим имот- жилище -модул Б , с идентификатор **** по одобрената КК на [населено място] , р-н “Приморски „ № 26 между С. В. П. с права от 4/8 идеални части, М. К. М. с права от 2/8 идеални части и Й. П. М. с права от 2/8 идеални части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :