О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………..………………………..……. и с участието на прокурора…………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 160 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7709 от 27.ХІІ.2011 г. на [фирма]-гр. П., подадена против решение № 526 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 15.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 996/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 388/13.VІІ.2011 г. на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-и с-в, по т. д. № 54/2011 г.: за отхвърляне иска на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-гр. П. за установяване съществуването на вземане за доставена и незаплатена ел. енергия в размер общо на 130 798.76 лв. за периода от 25.ІІІ.2007 г. и до 22.ХІ.2010 г., като в полза на последното са били присъдени съдебно-деловодни разноски, направени във въззивното пр-во в размер на 3 400 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на въззивното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му – като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер, ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК електроснабдителното д-во касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по два материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1/ Коя договорна разпоредба от общите условия /ОУ/ на крайния снабдител е приложима при неправилно фактуриране на иначе правилно отчетените от мрежовото д-во количества ел. енергия по електромера на потребителя и нищожна ли е тя?
2/ Крайният снабдител, мрежовото д-во или потребителят носи риска в хипотезата на неправилно фактуриране на ел. енергия при наличието на категорични и неоспорими доказателства за количеството на доставената такава в обекта на потребителя, както и за отсъствие на техническа неизправност в средството за търговско измерване? Инвокиран е довод от страна на касатора, че в отговор на така формулираните правни въпроси не съществувала „задължителна и трайна съдебна практика”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК в два свои отделни отговора ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на [фирма] оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на 3000 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и нарочен списък.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли изцяло положителният установителен иск на електроснабдителното д-во настоящ касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че, при липса на нормативна уредба, доставчикът на електроенергия няма правомощието да извършва едностранна корекция за минал период от време, а също и че както ищеца [фирма] – чрез разпоредбата на чл. 28 от Общите си условия, така и [фирма] – посредством разпоредбата на чл. 54 от своите ОУ, практически били „дописали закона”, предвиждайки възможност за едностранна корекция за минал период, но без това правомощие да е предвидено нито в специалния закон за енергетиката, нито в друг, вкл. подзаконов нормативен акт. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, като се има предвид не само цитираното в мотивите към обжалвания съдебен акт на Пловдивския апелативен съд и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 165/19.ХІ.2009 г. на ВКС, ТК по т. д. № 103/09 г., но също и последващите такива, като: 1/ Р. № 189/11.ІV.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 39/2010 г. ; 2/ Р. № 79/11.V.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., а също и 3/ Р. № 29/15.VІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., налице е трайна задължителна практика на Върховния касационен съд, че при липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел. енергия за извършване на едностранна корекция на сметките на дължими от потребители на такава суми за минал период, изключва възможността тя да е допустима – дори при наличието на клаузи в обратен смисъл, които по реда на чл. 298 ТЗ търговецът /бил той „краен снабдител” или „мрежово дружество”/ е установил отнапред за сключваните от него сделки. Ето защо, при констатацията за наличие на задължителна практика на ВКС, хипотезата по т 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за приложимост на касационния контрол следва да се счита винаги изключена, т.е. релевираните от касатора правни въпроси нямат естеството на такива, които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на делото в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация искане за това касаторът [фирма] ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма]-гр. П. сума в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща равностойността на направени от последното разноски за възнаграждение за един адвокат във връзка с изготвяне на отговор по касационната жалба, видно от приложения договор за правна помощ и съдействие № 29762/8.ІІ.2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 526 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 15.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 996/2011 г.
ОСЪЖДА касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „С.”, [улица] СУМА в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща платен хонорар за един адвокат за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2