О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
гр. София, 12.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1905/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Н., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. Ж., срещу определение № 46/07.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Търговище. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи подадената от него жалба, евентуално да се постанови изпращане на исковата претенция за разглеждането й от административен съд.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от Н. С. Н., чрез адвокат Д. Ж., частна жалба срещу определение № 122 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 51/2016 г. на Районен съд – Търговище. С последното е прекратено производството по гр. д. № 51/2016 г. на същия съд в частта по предявения от Н. Н. против [община] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК – за установяване неистинност на скици, издадени от общината, а именно: скица № СК – ТСУ – 345/08.04.2015 г., скица № СК – ТСУ – 346/08.04.2015 г., скица № СК – ТСУ – 345/19.02.2015 г., скица към НА № 49/01.03.1965 г., т. 1, дело № 103/1965 г. на Районен съд – Търговище и комбинирана скица на л. 6, 7, 8, 9 и л. 114, л. 151 и л. 152 от гр. д. № 1579/2015 г. по описа на Районен съд – Търговище, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
За да остави без уважение жалбата срещу първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че пред Районен съд – Търговище е образувано гр. д. № 1579/2015 г. по два обективно и субективно съединени иска, предявени от Н. С. Н. срещу Б. Б. Т., Г. И. Г. и [община] – с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ред. ДВ, бр. 49/2014 г./ и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – относно 140 кв. м., представляващи част от имот с ид. № 73626.502.75, неправилно отразени в КК/2005 г. на [населено място] като част от имот с ид. № 73626.502.74 – собственост на първите двама ответници и която спорна площ се владее от тях. С разпореждане № 191/19.01.2016 г. по гр. д. № 1579/2015 г. на Районен съд – Търговище производството по двата иска е разделено, като гр. д. № 51/2016 г., с предмет установяване право на собственост на ищеца върху процесните 140 кв. м., по което е постановено и обжалваното пред въззивната инстанция определение, е спряно до приключване на производството по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/. Поради влязло в сила решение по този иск, производството по гр. д. № 51/2016 г. е възобновено с определение от 18.10.2017 г. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че спрямо [община] ищецът Н. Н. заявява претенция на основание чл. 124, ал. 4 ГПК – че определен брой скици, касаещи неговия имот, издадени от общината и довели до действия, породили правния спор за процесните 140 кв. м., са с невярно съдържание. Изложил е съображения, че самостоятелното предявяване на такъв иск е процесуално недопустимо. Ищецът няма правен интерес от воденето му, доколкото обосновава правния си интерес с твърдения, които са относими към предмета на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./. Позовал се е на ТР № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, ВКС, че иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК или от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. В случая ищецът се е възползвал от възможността да оспори верността на процесните скици по предявения от него иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и в образуваното по него производство. Процедурата по оспорване на индивидуални административни актове е неприложима с оглед фактите по спора, а произнасянето по искането на жалбоподателя не е от компетентността на административния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. В настоящия случай жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси по смисъла на цитираното ТР, които да са от значение за изхода по делото и обуславящи изводите на въззивния съд в обжалваното определение, въпреки дадените от администриращия жалбата Окръжен съд – Търговище указания с разпореждания от 23.03.2018 г. и 23.04.2018 г. Касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото основният за изхода на спора въпрос е този за допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал.4, изр.1 ГПК, то той е разрешен в съответствие с указанията, дадени в ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012г., ОСГТК, ВКС. Направеното в частната касационна жалба искане за спиране на частното производство по иска с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК до приключване на производството по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./, върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд след отмяна по реда на чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение, не следва да бъде разглеждано като недопустимо. Съгласно т. 8, ТР № 1 от 17.07.2001 г., ОСГК, ВКС, приложимо и при действие на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 46 от 07.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: