О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 13.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 472 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. Г. чрез адвокат О. В. К. срещу решение № 234/07.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 789/2010 г. /погрешно посочено само в касационната жалба като № 789/2009 г., не и в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК/, касателно отхвърлителната част по предявения от касатора иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 85000 лв. до 105000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Гаранционен фонд оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено отговор.
М. К. Б. и Г. А. Й. – ищци по делото, предоставят на съда да се произнесе по основателността на жалбата на третия ищец Н. Г..
Третото лице помагач на страната на Гаранционен фонд – Н. М. М., оспорва подадената касационна жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от М. К. Б., Н. Г. Г. и Г. А. Й. срещу Гаранционен фонд за допълнителни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от увреждане при ПТП по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД извън доброволно платени суми от ответника с лихва за забава. Исковете на М. К. Б. и Г. А. Й. са уважени изцяло, а на Н. Г. Г. – частично, за 85000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва от 16.11.2009 г. до окончателното плащане и 11569.43 лв. – мораторна лихва за посочен период, като са отхвърлени исковете на този ищец за разликата до пълните предявени размери съответно 165000 лв. и 22458.29 лв. САС е потвърдил изцяло решението на СГС в уважителната и отхвърлителната му част. САС е приел, че тримата ищци са пострадали при ПТП, причинено от Н. М. М., управлявал лек автомобил, в който те са пътували, без свидетелство за управление и без застрахова „гражданска отговорност”. САС е обсъдил получените увреждания от ищците, проведеното лечение и претърпените болки и страдания при това и последиците от уврежданията. Конкретно по отношение уврежданията на Н. Г. Г. и определяне на обезщетението за неимуществени вреди, САС е обсъдил и изложил подробни съображения относно настъпилите тежки последици от уврежданията, последвалите три оперативни интервенции, неблагоприятната прогноза, загубената изцяло трудоспособност, детеродна неспособност, както и пожизнената нужда от чужда помощ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроса за размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което ответникът му дължи, като твърди, че той е разрешен в противоречие с указанията на ПП на ВС на НРБългария №4/1968 г., което обуславя допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Все в тази връзка касаторът поставя и въпроса дали при постановяване на решението си по преки искове по чл.226 КЗ, респ. чл.288 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази размера на присъдените обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития, съобразно чл.266 КЗ. Касаторът мотивира и наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос с оглед промяната на материалноправните норми, уреждащи материята по застраховката „гражданска отговорност”, съществена промяна на обществените условия в страната, изискващи осъвременяване при определяне на обезщетението, който трябва да се сравни с лимита на „гражданска отговорност”, а не само с ПП на ВС на НРБългария №4/1968 г., постановено при действие на социалистическа планова икономика.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди обуславя изхода на спора, но при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства /настъпилите тежки последици от уврежданията проведеното лечение с последвалите три оперативни интервенции, неблагоприятната прогноза, загубената изцяло трудоспособност, детеродна неспособност, както и пожизнената нужда от чужда помощ/ и значението им за размера на вредите. В този смисъл не е налице противоречие с цитираното от касатора ПП на ВС на НРБългария №4/1968 г., обуславящо наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и основания за допълнителен критерий за селекция по чл.180 ал.1 т.3 ГПК. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е разпоредбата на чл.52 ЗЗД и този критерий е справедливостта. Доколкото няма законодателна промяна на тази разпоредба, няма основание този критерий да бъде заменя с изисквания, относими към минимални застрахователни суми, касаещи застраховката „гражданска отговорност”- чл.266 КЗ. Промяна на обществено икономическите условия и нормативната основа на отношенията във връзка със застраховката „гражданска отговорност” са налице, но промяна на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, приложим при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди няма и липсата на тази законодателна промяна, необходима според касатора, не би могла да се изведе с приложение на друг критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, различен от съществуващия законов такъв в чл.52 ЗЗД, приложението на който изисква необходимостта от конкретна преценка, на всеки конкретен случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234/07.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 789/2010 г., касателно отхвърлителната част по предявения от Н. Г. Г. срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 85000 лв. до 105000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.