О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
[населено място], 13.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 329 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1332 от 13.10.2014г. по гр.д. № 1555/2014г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е отменено решението на Варненски районен съд по гр.д. № 13541/2013г. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от [фирма] иск по чл. 40 З. против Етажната собственост в[жк]- сгради „В” и „С” за отмяна на следните решения, взети на Общото събрание на 09.08.2013г.: 1/ в срок до 15.09.2013г. да бъдат заплатени еднократно по 500лв. за всеки апартамент за евентуално заплащане по сметка за вода, задължение на [фирма]; 2/ приемане на примерен бюджет за една година за приходите и разходите на етажната собственост; 3/ определяне размера на месечните вноски за управление, поддръжка и охрана за 2014г.; 4/ определяне месечна вноска към фонд”Ремонт и обновление” от 250лв.; 5/ събиране на вноските за управление, поддръжка и охрана и фонд „Ремонт и обновление” веднъж годишно до 31 януари на съответната година.
Жалбоподателят [фирма], чрез пълномощника адв. Т., намира решението за неправилно. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по два правни въпроса.
Ответникът Етажна собственост в[жк]- сгради „В” и „С”, представляван от председателя на Управителния съвет П. Т. П., чрез пълномощника адв.Х., взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 40 З. за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост в комплекс „П. манастири” – сгради В и С, в [населено място], [община], взети на 09.08.2013г. Първоинстанционният съд е уважил иска като е отменил всички решения на Общото събрание.
В. съд е приел, че сградите „В” и „С” на комплекс „П.” са регистрирани като една етажна собственост с едни управителни органи, поради което в случая не е проведено съвместно общо събрание на две етажни собствености, за да се прилагат изискванията на чл. 18 З.. На второ място съдът е счел, че събранието е законосъобразно свикано и протоколът от провеждането му е надлежно оповестен. По отношение на решенията по точки от 1.1. до 1.5 от протокола съдът е изложил съображения, че въпросите са от компетентността на общото събрание, но не са сред изброените в чл. 17, ал.2 З., за да е необходимо квалифицирано мнозинство за вземането им. Събранието е проведено при представлявани 37,7278 % от общите части и решенията са взети единодушно от присъстващите, поради което е налице изискуемото от закона мнозинство повече от 50% от представените идеални части. Поради това искането за отмяна на решенията, взети по т.1.1 – 1.5 от дневния ред е намерено за неоснователно.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, л.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора правни въпроси са: 1/ следва ли в случаите, при които жилищен комплекс се състои от две или повече тела/сгради, всяка от които е самостоятелен обект по З., за всяка сграда да е налице отделна етажна собственост; 2/ когато от регистрационната карта на етажната собственост е видно, че двете етажни собствености са избрали едни и същи управителни органи, прилага ли се при провеждане на общо събрание нормата на чл. 18 З. или не се касае до провеждане на съвместно общо събрание. Спрямо двата въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, без излагане на конкретна мотивировка досежно значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Първият въпрос не е разрешен в обжалвания акт. По делото не са събрани доказателства от колко сгради се състои жилищния комплекс, включително и посочените сгради В и С, как са разположени те, свързани ли са помежду си, съставляват ли отделни сгради по смисъла на З. и съответно необходимо ли е според закона да са обособени като различни етажни собствености. Липсват и доказателства как е учредена етажната собственост на сгради „В” и „С”. В исковата молба, подадена от касатора, не е повдигнат въпроса за статута на етажната собственост; налице е само довод, че са нарушени законовите права и интереси на сграда ”А”. В изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото липсват конкретни указания във връзка с този въпрос, дадени са общи указания, че ищецът следва докаже твърденията си. Във въззивното производство жалбоподателят – ответник е твърдял, че липсва спор дали етажната собственост е една или са две, като е представил регистрационната карта за регистриране на етажната собственост в [община]. Изхождайки от това доказателство въззивният съд е постановил решението си, приемайки че не е налице хипотезата на чл. 18 З. на съвместно общо събрание на две етажни собствености.
Вторият въпрос също не е свързан с мотивите на съда. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че се касае до една етажна собственост, която обхваща две сгради и именно по този начин е извършена регистрацията в общината.
При тези констатации, а и доколкото не са обосновани специфичните проявления на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – значение на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Ответникът по жалбата претендира присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1332 от 13.10.2014г. по гр.д. № 1555/2014г. на Варненски окръжен съд в отменителната му част по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: