О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
София, 14.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1939 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. А., срещу определение № 184 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5299/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.04.2016 г., постановено по гр. д. № 4735/14 г. на Софийския градски съд, I отделение.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 19.04.2016 г., постановено по гр. д. № 4735/2014 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 03.02.2015 г. в частта за разноските.
За да постанови съдебния акт въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 4735/2014 по описа на СГС, е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], с която са предявени искове с правна квалификация чл. 72, ал. 1 ЗС, при условията на евентуалност по чл. 74 ,ал.1 ЗС, с цена на иска 55 495лв. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорил исковете по основание и размер, направил е доказателствени искания и е представил адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие с удостоверено плащане на сумата от 2 500 лв. В съдебно заседание на 03.02.2015 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК и са присъдени на ответника 2 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. С определение от 19.04.2016 г. първоинстанционният съд е отказал да измени по реда на чл. 248 ГПК това определение в частта му за разноските като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е формирал решаващ извод, че обжалваното определение от 19.04.2016 г. е правилно, поради това, че първоинстанционният съд е преценил съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото и не е установил несъответствие. Изложени са мотиви, че адвокатът на ответника [фирма], [населено място] е изготвил отговор на исковата молба, с който е взел мотивирано становище по предявените искове и е направил доказателствени искания, получил е препис от съдебно – техническа експертиза на 02.02.2015г., взел е участие в съдебно заседание на 03.02.2015г., в което са приети доказателства по делото, и е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК. Прието е, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2 194,85 лв., като по делото са представени доказателства съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за платено адвокатско възнаграждение от страна на ответника в размер на 2 500 лв. и същото не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл. 280, ал.1, т. 1 -3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Дължат ли се разноски при представяне на договор за правна помощ за защита в производство по обжалване на допуснато обезпечение и пълномощно за представителство по конкретното дело, при условие, че ответникът е сторил такива много преди получаване на исковата молба и изготвяне на отговор на същата, в която връзка е изготвен и договорът за правна помощ;
2. Приложим ли е чл. 78, ал. 4 ГПК в случаите, когато процесуалните действия, за които са представени доказателства за сторени разноски са свързани не с подаването на отговор на исковата молба, а с обжалване определение по обезпечение.
При посочените по-горе съображения за постановяване на обжалваното въззивно определение, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондират с установеното по делото. Изводът, че липсват основания за изменение на протоколното определение от 03.02.2015 г. в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, е направен след преценка, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 за намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство инициирано от жалбоподателя, а не за обезпечителното такова. Оказана е адвокатска защита, изразяваща се в отговор на исковата молба и участие в съдебно заседание по предявените от жалбоподателя искове, което е видно и от представените съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС доказателства /договор за правна защита и съдействие/ за платено адвокатско възнаграждение от страна на ответника в размер на 2 500 лв. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения.
Наред с това не е налице никакво противоречие с представената от жалбоподателя практика на ВКС, с която е прието, че щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството по делото за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски, нито са изложени някакви доводи за обосноваване наличието на визираните в т.4 същото тълкувателно решение предпоставки относно основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които в случая липсват.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 184 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5299/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 184 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5299/2016 г. на Софийския апелативен съд, т.о., V с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: