2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 369/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 330 от 12.11.2013 г. по т.д. № 3973/ 2013 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по чл. 303 ГПК на Определение от 12.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 22 595/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 420 ГПК е спряно изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по чл. 417 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят счита, че определението по чл. 420 ГПК, с което се спира изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и същевременно съдът се произнася за липса на правосубектност на длъжника в заповедното производство, с което са преградени процесуалните права на заявителя, подлежи на отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Иска обжалваното определение да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за отмяна.
С обжалваното определение ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна по чл. 303 ГПК на Определение от 12.11.2012 г. по ч.гр.д. № 22 595/ 2011 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с Определение № 1020/01.04.2013 г. по гр.д.№ 698/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 420 ГПК е спряно изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по чл. 417 ГПК. Съдът е изложил, че отмяна на основанията по чл. 303 ГПК може да се иска само по отношение на влезли в сила решения, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава материалноправен спор, а определението за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК не е от категорията съдебни актове, подлежащи на отмяна от ВКС.
Определението е правилно. Недопустима е молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на определение, с което на основание чл. 420 ГПК е спряно изпълнението на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Съгласно ППлВС № 2/ 1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Тъй като актът за спиране по чл. 420 ГПК изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, не е съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, който акт да подлежи на отмяна, нито съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна, молбата за отмяна е недопустима, затова правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 330 от 12.11.2013 г. по т.д. № 3973/ 2013 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: