Определение №108 от 18.2.2016 по ч.пр. дело №3111/3111 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 108

гр. София, 18.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т. д. N 3111 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу определение № 1658/24.06.2014г., постановено по гр. д. № 3638 / 2012г.на Апелативен съд – София, с което на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъден да заплати на ТБ [фирма], ведно с [фирма], съдебни разноски в производството по т. д. № 2342/2010г. на СГС, както следва: държавна такса в размер на 192 737, 91 лева, адвокатски хонорар в размер на 116 182, 78 лв. и депозит за СИЕ в размер на 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение на Апелативен съд – София е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което иска неговата отмяна. Посочени са процесуални нарушения, касаещи призоваването на ответника за проведеното на 24.06.2014г. открито съдебно заседание пред Апелативен съд София, както и нарушения свързани с предоставяне на срок за отговор по молбата. Изтъкнати са съображения и относно дадени неправилни указания от страна на първоинстанционния съд – досежно довнасянето на дължимата държавна такса за производството по чл.422 ГПК, вследствие на което са внесени общо 6 % върху цената на иска при дължими 4 %, т. е. – 2 % внесени при подаване на заявлението по чл.417 ГПК и довнесени още 4% след давани указания от Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба – ТБ [фирма], счита че подадената жалба е недопустима, а по същество – намира същата за неоснователна. Излага подробни съображения, касаещи недопустимостта и основателността на частната жалба, а именно, че жалбата не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, тъй като според ответника обжалваното определение се отнася до съдебни разноски, които са присъдени в полза на ТБ [фирма] още с първоинстанционното решение и в случая Апелативен съд – София е действал като контролна инстанция, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В случай, че съдът счете жалбата за процесуално допустима, ответникът моли същата да бъде разгледана само по отношение частта за внесената държавна такса. Твърди се, че двукратното внасяне на държавната такса от страна на ищеца е вследствие на изрично давани указания от страна на администриращия съд, поради което същата е правилно определена от съда, при спазване разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
С въззивното решение, по което не е допуснато впоследствие касационното обжалване, след отмяна изцяло на първоинстанционното решение, е признато за установено по предявения от ТБ [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, че ответниците по иска – [фирма] и В. И. В., дължат солидарно сумите: главница в размер на 2 249 935, 44 евро, договорни лихви в размер на 213 674, 22 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2010г. до окончателното плащане, ведно с направените разноски за въззивното производство. С определение по чл.248, ал.1 ГПК апелативният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил на банката направените в първата инстанция разноски: държавна такса в размер на 192 737, 91 лева, адвокатски хонорар в размер на 116 182, 78 лв. и депозит за СИЕ в размер на 200 лв.
Произнасянето на въззивния съд относно направените от ищеца разноски в първата инстанция е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, а не по частна жалба по чл.248, ал.3 ГПК, след пълна отмяна на първоинстанционното решение, вкл. в частта за разноските, поради което, съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК. Ето защо, обжалването на определението за разноските не е обусловено от предпоставките на чл.280 ГПК, поради което възражението на банката за недопустимост на частната жалба, с оглед непосочване и недоказване от жалбоподателя на предпоставки на чл.280 ГПК, е неоснователно.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Със заявление, подадено от ТБ [фирма] до Районен съд – Смолян, е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като към заявлението е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес. Въз основа на подаденото заявление, заповедният съд е издал заповед № 1594/18.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено солидарните длъжници [фирма] и В. И. В. да заплатят на ТБ [фирма] следните суми: 2 249 935, 44 евро – главница по договор за инвестиционен кредит, лихва за периода от 26.09.2009г. до 14.06.2010г. в размер на 213 674, 22 евро, дължими такси по договор за кредит в размер на 47, 31 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 154 731, 81 лв., включващи заплатените от заявителя държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 2139/23.08.2010г. на Районен съд – Смолян, постановено по гр. д. № 696 по описа на съда за 2010г., поради постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение, съдът е указал на ТБ [фирма], че може в едномесечен срок да предяви искове относно вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса, които са предявени по реда на чл.422 ГПК пред СГС с искова молба вх. № 67976/06.10.2010г. от ТБ [фирма] срещу [фирма] и В. И. В..
С Разпореждане от 08.10.2010г. на Софийски градски съд, постановено по т. д. № 2342 по описа на съда за 2010г. на ищеца е указано, че следва в едноседмичен срок да представи документ за довнесе държавна такса в размер на 96 368, 08 лева, предвид обстоятелството, че са предявени четири установителни иска, които са кумулативно обективно и субективно съединени. С вх. № 75489/29.10.2010г. на Софийски градски съд по същото дело е постъпила молба от ищеца, в която се излагат доводи, че по делото е внесена необходимата държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес, която ведно с внесените пред заповедния съд 2% държавна такса, съставлява пълния размер на дължимата такса по двата кумулативно съединени иска срещу солидарните длъжници, посочени в исковата молба. С разпореждане на Софийски градски съд на ищеца са дадени повторни указания за довнасяне на още 2% от държавната такса в размер на 96 368, 08 лв., като видно от представения към делото платежен документ, същата е внесена по сметка на Софийски градски съд.
С оглед направената след завеждането на исковата молба конкретизация от страна на ищеца на искането му за установяване по отношение на двамата ответници, че същите дължат сумите, предмет на положителните установителни искове, при условията на солидарност, с която е съобразено влязлото в сила въззивно решение, предмет на установяване по пасивно субективно съединените искове е едно и също материално благо, поради което дължимата държавна такса се формира върху размера на това благо. Ето защо, повторното внасяне на държавна такса от 2% върху стойността на вземанията от ищеца в исковото производство се явява недължимо платена държавна такса. Предвид недължимостта на посочените разноски от банката -ищец, за същите не може да бъде ангажирана отговорността на частния жалбоподател, В. И. В., ответник по исковете. Независимо от това за банката не се поражда право по чл.4б ЗДТ, тъй като за същата държавна такса е осъден и другия ответник по исковете, който не е упражнил правото си на жалба срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК и същото по отношение на него е влязло в сила.
С оглед горното, обжалваното определение следва да се отмени частично за сумата от 96 368, 08 лева, която В. В. е осъден да заплати на ТБ [фирма], като направени от банката разноски за заплатена държавна такса в първата инстанция, и молбата на банката по чл.248, ал.1 ГПК се остави без уважение в тази й част. В частната жалба не се навеждат други конкретни оплаквания, извън разгледаните за недължимост на довнесената в исковото производство държавна такса от 2% върху размера на вземанията, поради което в останалата част обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждането на молбата по чл.248, ал.1 ГПК не възпрепятстват защитата на частния жалбоподател, който е могъл да посочи в частната жалба срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК всичките си съображения, поради които счита, че молбата на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, I ТО,
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ Определение № 1658/24.06.2014г. на Апелативен съд- София, постановено по гр. д. № 3638 по описа на съда за 2012г. в частта, с която В. И. В. е осъден да заплати на ТБ [фирма],, направени от нея съдебни разноски в производството по т. д. № 2342/2010г. на СГС, в размер на 96 368, 08 лева – държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ молбата на ТБ [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по гр. д. № 3638 / 2012г. на Апелативен съд – София решение, в частта за осъждане на В. И. В. да заплати на ТБ [фирма] направени от банката съдебни разноски в производството по т. д. № 2342/2010г. на СГС, в размер на 96 368, 08 лева – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1658/24.06.2014г. на Апелативен съд- София, постановено по гр. д. № 3638 па описа на съда за 2012г. в останалата част, с която В. И. В. е осъден да заплати на ТБ [фирма],, направени от банката съдебни разноски в производството по т. д. № 2342/2010г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top