О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 18.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4054 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. В. против решение № 328 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 366 по описа за 2019 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 6688/2018 г. на РС-Плевен. С последното е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Л. Д. Д. против касатора, като е признато за установено по отношение на Т. С. В., че Л. Д. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ ………. от кв. … по плана на [населено място], заедно с построените в него две жилищни сгради в северозападната част на имота и е осъден ответника да предаде владението върху описаната 1/2 ид.ч. от имота.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, поради това, че иск по чл. 108 ЗС за идеална част може да се предяви само след разпределение на ползването по чл. 32, ал.2 ЗС и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС, защото не било установено, че ответника, сега касатор е във фактическа власт на имота, че не било съобразено, че трето лице, което е предявило иск против страните по настоящото дело има права върху имота. Твърди се че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е било спряно производството по делото до приключване на спора по висящото дело с третото лице.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и ал.2, пр.2 ГПК
Ответникът по касация Л. Д. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че с н.а. № …,т…./02.06.2017 г. на нотариус С. Л. ищецът Л. Д. е придобил по дарение процесната 1/2 ид.ч. от УПИ ….. от кв. …. по плана на [населено място], заедно с построените в него две жилищни сгради в северозападната част на имота. Установено е, че ответникът Т. С. В. е получил ключът за имота от Л. Д. с протокол от 26.07.2018 г. в изпълнение на влязлото в сила решение по чл. 76 ЗС, с което Л. Д. е осъден да му предаде владението. Фактът на упражняване на фактическа власт от ответника върху имота и това, че ищеца е лишен от възможността до ползва имота си, се установява и от показанията на св. Л. – кмет на селото, при когото ищеца ходел за съдействие, за да си влезе в имота като съсобственик.
РС е уважил иска, като е съобразил, че ищеца е собственик на процесната 1/2 ид.ч. от имота, а ответника не противопоставя основание, на което да държи имота. Решението, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС е непротивопоставимо на собственика по иск по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е възприел тези мотиви. Приел е, че правилно РС не е спрял производството по настоящия спор до приключване на гр.д.№ 6651/2018 г. Същото е с ищец трето лице В. С. С. против страните по настоящото дело Л. Д. и Т. С. В. за установяване правото й на собственост върху идеална част от имота. Въззивната инстанция е приела, че този спор не е преюдициален по отношение на настоящия. Прието е, че е преклудирано и възражението на ответника Т. С. за придобиване на имота по давност като добросъвестен владелец, каквото не е заявено в отговора на исковата молба, а за първи път е направено във въззивната жалба.
Първите два формулирани въпроса са: 1. допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от един от съсобствениците срещу трето лице, когато и двамата съсобственици са във фактическа власт на имота без да е извършено разпределение на ползването; 2. възможно ли е съсобственик да ревандикира само идеалната част от имота без участието на другите съсобственици и следва ли въззивният съд да съобрази при уважаване на иска в осъдителната му част дали ответникът има противопоставими права на ищеца да ползва част от имота.
По въпроса допустим ли е и може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС от съсобственици против друг съсобственик, с Р № 2048/1995г. ІV гр.о. и Р № 3315/25.11.1996г. по гр.д.№ 4106/1995г. ІV гр.о. и с Р № 139/23.11.1985г. на ОСГК, Р № 1068/23.10.2008г. по гр.д.№ 3971/2007г. на ІІ гр.о. и Р № 146 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 238/2009г. на ІІ гр.о. се приема, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал.1, 32, ал.2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС – предаване на владението върху идеална част. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота, Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците.
Цитираното от касатора решение № 209/22.12.2017 г. по гр.д.№ 810/2017 г. на ВКС, І гр.о. е в същия смисъл. Само ако съсобственик иска ревандикация на реална част от имота е прието, че следва преди това да е разпределено ползването и на него да е разпределена претендираната реална част. Настоящия случай не е такъв, защото ищецът не претендира ревандикация на реална част от имота, а на идеална част и касаторът /ответник по иска/ не е съсобственик а трето лице за съсобствеността.
Последователна е съдебната практика по въпроса, че съсобственик, който притежава идеална част от недвижим имот може да иска от ответник, който не е съсобственик ревандикация на целия имот, защото предявяване на иск по чл. 108 от ЗС е управително действие и защото всеки съсобственик може да си служи с цялата вещ до колкото друг съсобственик не се е противопоставил и не е да упражни правото си и той да ползва имота. Това решение не създава сила на пресъдено нещо по отношение на другите неучастващи в производството съобственици /Р № 179/08.06.2012г. по гр.д.№ 1241/2011г. ІІ гр.о./ Съсобствениците не са необходими, а са обикновени другари по иск за собственост, поради което решението може да е различно по отношение на всеки от тях./Р № 221/05.06.2012г. по гр.д.№ 1190/2011г. І гр.о./
В конкретния случай ответникът по иска по чл. 108 ЗС не е съсобственик, а трето лице. Съдът е постановил ревандикация само на притежаваната от ищеца идеална част, а не на целия имот. За тази идеална част касаторът /ответник по иска/ не е твърдял противопоставими права на ищеца. От обстоятелството, че сестра му е съсобственик не следва, че има противопоставими права на ищеца да ползва неговата идеална част от имота. Фактът, че сестра му е предявила иска за собственост и по отношение на него и този иск е уважен, /видно от електронната справка от деловодната система, приложена от окръжния съд/, установява че и по отношение на сестра си, касаторът няма противопоставими права.
Следователно обжалваното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулираните два въпроса.
Предвид изложеното, обжалваното решение не е и недопустимо поради това, че не е било спряно производството по настоящото дело до приключване на другото дело с ищец – трето лице за настоящия спор. То не е страна по настоящото дело и не е обвързано от силата на пресъдено нещо, поради което не е налице преюдициалност независимо от предмета на спора по него.
Не е налице и противоречие със съдебната практика, касаеща събиране на доказателства от въззивната инстанция. По делото е установено, че между страните по настоящото дело като ответници и трето лице В. С. е висящо производство по иск за собственост. По делото е приложена справка от електронната деловодна система за движението на това дело. Ответникът по иска – сега касатор е направил твърдение за висящност на такова дело пред съда и е поискал спиране на производството до решаването му. То обаче не определя изхода от спора. Съсобствениците са обикновени другари и всеки от тях сам преценява дали да предяви иск за защита на правата си, против кого да ги предяви и кога. Изхода от спора по другото дело не определя изхода от спора по настоящото дело. Решението по настоящия спор не обвързва ищцата по другото дело, до колкото тя не е страна по настоящото дело. Дори сестрата на касатора да му е предоставила ползването на своята идеална част от имота, /което се опровергава от факта на предявяване от нея на иск за собственост против него/, това е без значение, тъй като предмет на спора е само идеалната част на ищеца.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на предявените основания по чл. 280 ГПК., поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 366 по описа за 2019 г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. С. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: