О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 19.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2282/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. А. от [населено място], обу. В., срещу частта от въззивно решение № 1060 от 09.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 6055/2016 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 21.09.2016 г. по гр. д. № 30/2016 г. на Врачански окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от В. А. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв.
В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд е определил занижен размер на дължимото обезщетение, който не е съобразено с обема и тежестта на установените по делото неимуществени вреди и със застрахователните лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 23.08.2017 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. А. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените от първата инстанция 30 000 лв. до претендираните с исковата молба 80 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че сумата 30 000 лв. е достатъчна за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца при ПТП на 08.11.2013 г., реализирано виновно и противоправно от застрахован в ответното дружество водач на пътно превозно средство.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид заключението на съдебномедицинската експертиза, според което : В резултат на произшествието ищецът е получил размачкване на меките тъкани на дясното ходило с травматична лезия на мускулните разгъвачи на първи пръст на ходилото, характеризираща се с продължителни и интензивни болки. Непосредствено след произшествието и продължително време след това ищецът не е можел да стъпва безболезнено, което е довело до дефицит на движенията на трите стави на долния десен крайник и до уплътнение на меките тъкани на стъпалото. По повод на травмата са извършени ревизия на конквасацията на дясното ходило, отстраняване на мъртви тъкани, шев на сухожилие и кожа, а след това и пластика – реконструкция на кожата в областта на размачкването. Лечението е продължило по-дълго от обичайния тримесечен период, като прогнозата за пълно възстановяване /с изключение обема на движения на глезенната става/ зависи от характера и локализацията на увреждането и от последващи физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, каквито няма данни да са предприети от ищеца. Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, от които е приел за установено, че причинената при произшествието травма е създала за ищеца значителни затруднения в битов план поради това, че около 6 месеца е бил в инвалидна количка и след това около 2 години се е придвижвал с патерици, попречила е да упражнява дейността си на строителен работник през продължителен период от време, предизвикала е промяна в начина му на живот и е довела до неговата асоциализация.
Като е съобразил в съвкупност установените в хода на делото факти и е отчел момента на настъпване на произшествието, към който ищецът е бил в активна трудоспособна възраст на 50 г., въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД възлиза на 30 000 лв. и че за разликата над 30 000 лв. до претендираните 80 000 лв. искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Следва ли съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще”.
Поставените въпроси са значими за делото, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От мотивите към обжалваното решение е видно, че за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил възрастта на ищеца – касатор към момента на реализиране на увреждащото произшествие, всички неудобства и затруднения от битов и социален характер, предизвикани от причинената при произшествието травма, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмата болки и страдания, особеностите и продължителността на лечебния и на възстановителния период, както и прогнозите за възможно цялостно или частично преодоляване на негативните последици от травмата. Отчитайки момента на настъпване на произшествието, съдът несъмнено е съобразил и съществувалото към този момент обществено – икономически условия в страната, израз на които са и нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 80 000 лв. не е обусловено от несъобразяване на посочените в съдържанието на първия въпрос правнорелевантни факти и/или на застрахователните лимити, а от преценката на съда, че сумата 30 000 лв. е достатъчна, за да удовлетвори заложеното в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост при обезщетяване на претърпените от произшествието вреди. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД спрямо фактите по делото не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК и след като въпросите в изложението не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
По отношение на посочените в изложението въпроси не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е отчел момента на реализиране на увреждащото ПТП, а по този начин и действащите към този момент лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След като не е отрекъл значението на лимитите за размера на обезщетението и е съобразил дължимото обезщетение с тях, съдът не се е отклонил от задължителната практика в решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., с която касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е определен абстрактно, а са взети предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД. С оглед решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивиран размера на обезщетението, касационната инстанция не възприема доводите на касатора за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД, обективирана в ППВС № 4/68 г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 6055/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл.37 ЗПП вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1060 от 09.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 6055/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. И. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. В., [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.5, сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :