О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2083/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. П. срещу решение №627 от 15.03.2018г., постановено по в.гр.д.№3505/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е потвърдено решение №2202 от 04.04.2017г. по гр.д.№10071/2015г. на СГС, ГО, І-7 с-в. в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и че е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че въззивният състав неоснователно не е уважил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер (за разликата от 60 000лв. до 70 000лв.). Излагат се съображения, че при определяне размера на обезщетението, съдът не е взел предвид нивата на застрахователно покритие, както болките и страданията, които пострадалият ще търпи до края на живота си. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на иска в пълен размер с присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване сочейки, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ІІ т.о. Касаторът е формулирал следните правни въпроси относими според него за правния спор:
1. „Следва ли въззивната инстанция да даде отговор на направеното възражение с въззивната жалба относно съществуващата в страната икономическа конюнктура към релевантния момент, а също за завишените нива на застрахователно покритие при определяне размера на застрахователното обезщетение?” ;
2. „След като нивата на застрахователно покритие са увеличени, явява ли се основателен и справедлив предявеният размер от 70 000лв.?” ;
3. „Следва ли въззивната инстанция да отчете при определяне размера на застрахователното обезщетение разходите, които ще се наложи да прави застрахователя до края на живота си за изработка на специална обувка, която да коригира походката на пострадалия, както и разходите за болкоуспокояващи лекарствени средства?”
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” –гр. София, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че обжалваемият интерес от 10 000лв. обуславя недопустимост на жалбата по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, че поставените въпроси са по правилността на съдебния акт и че не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Меродавно за допустимостта на касационното производство е цената на иска (в случая – 70 000лв.), а не обжалваемия интерес.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №2202/04.04.2017г. постановено по гр.д.№10071/2015г. на СГС в обжалваната му от ищеца част, с която е отхвърлен предявеният от И. Т. П. на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) иск против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 60 000лв. до пълния претендиран размер от 70 000лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция е уважена за сумата 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част не е обжалвано от ответника и съобразно правомощията на съда по чл.269 ГПК, въззивният състав е приел за установено със сила на пресъдено нещо, че е ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за обезщетяване на причинените на ищеца И. П. неимуществени вреди, резултат от пътнотранспортното произшествие, станало на 09.04.2011г., причинено по изключителна вина на водача на застрахования по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” л.а. „Ф. Голф” с ДК №РА 41 24 АМ, управляван от Ц. Д. П..
С оглед оплакването на въззивника, че присъденото обезщетение е в занижен размер и следва да бъде увеличено с още 10 000лв. въззивният състав е обсъдил релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства. Позовал се е на основното и на допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза относно вида и характера на получените от ищеца увреждания, начина и срока на полученото лечение, възстановителния период и прогнозата за здравословното му състояние. Въззивният състав е обсъдил и показанията на свидетеля С. относно претърпените от ищеца болки и страдания, резултат от извършената втора операция, както и относно ползването през възстановителния период на инвалидна количка и патерици.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е взел предвид, че към датата на злополуката ищецът е бил на 27 години и че е получил телесни увреждания, между които изкълчване на лявото ходило (тарзо-метатарзалната става на Л.), счупване на дясната петна кост, рана на главата, Въззивният състав е отчел претърпените болки и неудобства, присъщи на получените увреждания, свързани с: – продължителността на лечението (с две хирургични интервенции за поставяне, съотв. премахване на метални игли), – възстановителния период след травмата и претърпените операции, надхвърлящ година, – установения оток и деформация на петната кост, която предизвиква оточност на меките тъкани и след възстановителния период, съотв. неудобства в битово и социално отношение. Съдът е посочил, че се съобразява с икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир и със съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Допълнително в обжалваното решение е посочено, че за да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. (аналогично на определения размер от първата инстанция), въззивният съд е взел предвид, че ищецът е получил изкълчване на ходило и счупване на петна кост, за чието лечение са извършени оперативни интервенции и е протекъл сравнително дълъг възстановителен период, както и че въпреки възстановяването на пострадалия в рамките на посоченото време, са доказани трайни негативни последици от травмата на дясната петна кост, които последици ще имат постоянно отражение в живота на ищеца. Съдът се е съобразил и с обстоятелството, посочено от вещото лице, за необходимост от използване на специална обувка с цел да се ограничат неудобствата от ходене при наличната деформация на петната кост.
Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.,1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът: „Следва ли въззивната инстанция да даде отговор на направеното възражение с въззивната жалба относно съществуващата в страната икономическа конюнктура към релевантния момент, а също за завишените нива на застрахователно покритие при определяне размера на застрахователното обезщетение?”, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като съдът изрично в мотивите към решението е посочил, че се съобразява с икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на вредите, както е че отчита нормативно определените лимити като ориентир за определяне на дължимото застрахователните обезщетение. Независимо от горното следва де се отбележи, че въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД, а само могат да бъдат съобразявани наред с указаните в Постановление №4/1968г. на ВС общи и специфични критерии, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Въпросът: „След като нивата на застрахователно покритие са увеличени, явява ли се основателен и справедлив предявеният размер от 70 000лв.?”, не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото е въпрос изцяло по правилността на решението, която като касационно основание, не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът: „Следва ли въззивната инстанция да отчете при определяне размера на застрахователното обезщетение разходите, които ще се наложи да прави застрахователя до края на живота си за изработка на специална обувка, която да коригира походката на пострадалия, както и разходите за болкоуспокояващи лекарствени средства?” не е значим за конкретното дело, тъй като излиза извън предмета на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В обжалваното решение необходимостта от ползването на специална обувка е отчетена от съда в контекста на търпените от ищеца неудобства в резултат на злополуката, но не и с оглед необходимите разходи за специална обувка, респ. за болкоуспокояващи лекарства, обуславящи евентуални имуществени вреди, каквито не са претендирани с исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ касаторът И. П. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение във връзка с касационното обжалване. Не следва да бъде уважавано направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 450лв. съгласно чл.25, ал.2 от Наредбата, тъй като касационното производство приключва без провеждане на открито съдебно заседание и с оглед незначителната правна сложност на правния спор пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №627 от 15.03.2018г., постановено по в.гр.д.№3505/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в.
ОСЪЖДА И. Т. П. – ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – ЕИК[ЕИК] от гр. София, ул.”Позитано” №5 сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: