О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 20.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Анжелина Христова
при секретаря прокурора …………………..и с участието на прокурора………………………., като изслуша докладваното от съдия Емил Марков т.д. № 2808 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 230, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
288 ГПК.
С определение № 172/5.VIII.2019 г., постановено по настоящето дело, касационното производство е било спряно – на основание чл. 292 ГПК – до произнасянето на Общото събрание на търговската колегия на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2019 г. по правния въпрос: „Кои са надлежните страни в производството по предявени искове с правно основание по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН и, по-конкретно, следна ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?“
На 20.ХII.2019 г. по горното тълкувателно дело по описа на ОСТК на ВКС е било постановено тълкувателно решение № 1/2019 г., което е в смисъл, че в производството по предявени искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката, като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска.
Налице е предпоставка за служебно възобновяване на спряното касационно производство по чл. 288 ГПК в хипотезата на алтернативно поддържаните от синдиците на „КТБ“ АД (в Н.) Д. и М. оплаквания за вероятна недопустимост, както и за неправилност на атакуваното решение № 2034 на САС, ТК, 5 с-в, от 30.УН.2018 г., постановено по т. д. № 6547/2017 г., с което, след отменяване на решението на първостепенния съд, исковете им по чл. 59, ал. 3 ЗБН са били отхвърлени. При преценката за евентуално наличие на приложно поле на касационния контрол ще следва да се имат предвид релевираните от тези синдици три правни въпроса в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, но също и противопоставеното от кредитора ответник по касация „Ин Груп“ АД-София писмено възражение за потвърждаване на решението на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Относно твърдението на синдиците касатоци за наличие на основанието по чл. 280. ал. 2. предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол:
Не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като конституирането на страните в процеса – двамата синдици настоящи касатори и извършилият процесиите три прихващания кредитор „Ин Груп“ АД-София, се явява в точно съответствие с горното задължително разяснение в тълкувателно решение № 1/20.ХII.2019 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2019 г. Изводът, който се налага е, че извън обхвата на тези надлежни страни остава самата „КТБ“ АД (в Н.).
Относно тезата на касаторите за наличие на приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевираните три правни въпроса в изложението им по чл. 284. ал. 3 ГПК към жалбата:
За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли, като неоснователни, и трите иска на синдиците Д. и М. с правно основание по чл. 59. ап. 3 ЗБН, предявени срещу ответното „Ин Груп“ АД-София, въззивната инстанция е приела, че между страните по делото не е била спорна липсата на предпоставките на чл. 59, ал. 4 ЗБН: понеже с Решение № 138/6.ХI.2014 г. на УС на БНБ е била отнета лицензията на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и това обстоятелство надлежно е било вписано по партидата й в ТР на следващия ден -7.ХI.2014 г., т.е. процесиите три вземания са били придобити от ответното по исковете на касаторите Д. и М. търговско дружество преди последната дата, а това изключвало знание у търговеца за настъпила неплатежоспособност на същата кредитна институция. Като единствен предмет па спор в отношенията между страните, съставът на САС е могъл да идентифицира „релевантният момент за преценка относно наличие на предпоставките по чл. 59, ал. 3 ЗБН“: дали това е моментът, от който трите договора за цесия са породили действие или пък последващ момент, когато същите цесии са били нотифицирани /т.е. съобщени на банката длъжник по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. В тази връзка решаващият правен извод на въззивния съд, обусловил изхода по конкретното дело, е бил, че „придобиване на вземането от цесионера“ настъпва със самото сключване на договора за цесия, докато съобщаването й на длъжника не представлява елемент от фактическия състав на прехвърляне на вземането. По този начин, тълкувайки употребения в хипотезиса на нормите на чл. 59, алинеи 3 и 4 ЗБН израз „придобиване на вземането“ от кредитор цесионер, въззивната инстанция е достигнала до обоснованото заключение, че в него не е вложен смисъл, който да е различен от изводимия от разпоредбите на чл.чл. 99 и 100 ЗЗД: че меродавен за придобиването на вземането е именно моментът на сключването на договора за цесия, а не последващия такъв – на уведомяване на длъжника за извършеното цедиране на вземането.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите правни въпроса, формулирани от касаторите в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, не се явява такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на САС по това дело. Ето защо, при така констатираната в настоящето производство липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от трите допълнителни предпоставки за това (в процесния случай само тази по т. 1 на същия законов текст, както е била релевирана от касаторите).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА касационното производството по т. д. № 2808 по описа на ВКС, ТК, Първо отделение за 2018 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2034 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.VII.2018 г., постановено по т. д. № 6547/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2