О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. С., 21.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 102 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Ш. против определение №680/11.12.2010 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 657/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответникът по частната жалба, „Е. в Б.”, оспорва жалбата с писмен отговор, по отношение на нейната основателност.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при условията на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.280 от ГПК.
С обжалваното определение, въззивния съд е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск. Въззивния съд е споделил изводите на първоинстанционния съд относно липсата на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес от предявяването на този иск.
В исковата молба, ищецът е оспорил правото на собственост на ответника по делото, като е поискал от съда да установи между страните, че ответникът не притежава правото на собственост върху недвижим имот в[населено място], като правния си интерес от завеждането на иска е обосновал с обстоятелството, че владее имота, като държането му е било предадено по силата на наемен договор с ответника по спора, като в имота е осъществил действия по основен ремонт и трайни подобрения, а ответникът е предприел действия по изваждането му от същия имот. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не твърди да е собственик на имота.
В изложението на касационните основания, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване, касаторът се позовава на противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, като твърди, че в приложените от него решения на ВС, постановени по реда на ГПК /отм./ и на ОС-Ямбол е възприето противното на възприетото от въззивния съд по въпроса за наличие на правен интерес при установителните искове.
Правният интерес при установителните искове /положителни и отрицателни/, са обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретното субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение, съществуващия спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо. Правният интерес от отрицателния установителен иск предполага липсата на друг възможен способ за защита на материалното право, предмет на защита с предявения отрицателен установителен иск, както и съблюдаване на правилото за доказателствената тежест в процеса. Последното изискване са поставя дотолкова, доколкото е недопустимо прехвърлянето на доказателствената тежест в процеса върху ответника по делото, при положение, че ищецът основава своята претенция по отрицателния установителен иск на право на собственост върху спорния имот. Тогава, когато ищецът – владелец разполага с друг предвиден в закона път на защита – чл.75 от ЗС, с предявяването на иска, предвиден в тази разпоредба, следва да се защити владението върху имота, а не чрез отрицателен установителен иск, с който се цели отричането на правото на собственост на ответника. При всички случаи, правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост се обуславя от обстоятелствата, изложени в исковата молба от ищеца по конкретния правен спор и възможността /невъзможността/, то да бъде защитено по друг предвиден в нормативен акт ред, при спазване общите принципи в гражданския процес за разпределението на доказателствената тежест от твърдяните от страните правнорелевантни факти и обстоятелства.
В приложените съдебни решения не е дадено различно от горното разрешение на правния въпрос относно наличието на правен интерес, като следва да се отбележи, че те са постановени при различни фактически твърдения на ищеца от тези, по настоящия спор.
По изложените съображения, състава приема, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, сочени от касатора по частната касационна жалба.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №680/11.12.2010 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 657/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.