4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 108
С. ,22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 703-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.П. срещу въззивното решение от 12.05.10г. по г.д.№304/09г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.02.09г. по т.д.№110/08г. на ОС-г.П.. С последното е осъден касатора [фирма]-г.П. да заплати на Р. М. Д., действащ като [фирма] сумата 5000 лв., предявена като частичен иск за присъждане на вземане за неоснователно обогатяване в общ размер възлизащ на 15456.22 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателя така:
При неизкупуване от електроразпределителното дружество на изградени от инвеститора съоръжения преди изтичане на 8 годишния срок, предвиден в пар.4 от ПЗР на ЗЕ налице ли са предпоставките на института на неоснователното обогатяване по отношение на електроразпределителното дружество със стойността на изграденото от инвеститора?
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че инвеститора-ищеца по делото [фирма]-г.П. е изпълнил С., представляващи полупроводим кабелен коректор с положени в него кабели. Това представлява електрическо съоръжение-подземно кабелно трасе със свободно положени силови кабели за средно и ниско напрежение в парцел ІІ-136.
Според изслушаната и приета по делото тройна СТЕ така изграденото представлява ново строително съоръжение, с което са били изместени старите съществуващи кабели, но са били положени и нови силови такива за средно и ниско напрежение.
По делото е представен договор от 9.09.05г. за присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа с елемент на изкупуване на енергийни съоръжения. В т.4 от договора процесното съоръжение не е било включено, обстоятелство породило правния интерес за предявяване от Р. М. Д., действащ като [фирма] на настоящия частичен иск, предмет на делото.
На обуславящия материално правен въпрос от значение за правилността на въззивното решение следва да се даде отрицателен отговор, тъй като в предмета на договора от 9.09.05г. за присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа с елементи на изкупуване на енергийни съоръжения не са били включени процесните. Ето защо предявяването на иска, предмет на настоящето дело по своята правна характеристика е искане за изкупуване на процесните изградени вече от инвеститора енергийни съоръжения от електроразпределителното дружество, по реда установен в пар.4 от ПЗР на ЗЕ.
Следва да се посочи, че при направата на процесните енергийни съоръжения са спазени всички нормативни изисквания, поради което е било издадено разрешение за ползване на сградата №3/5.01.00г. на Д.-С., М. и ТДИ.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице неяснота на разпоредбата на чл.59 ЗЗД и пар.4 от ПЗР на ЗЕ, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 12.05.10г. по г.д.№304/09г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.02.09г. по т.д. №110/08г. на ОС-г.П..
Съдебни разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК не следва да се присъждат на ответника по касационната жалба [фирма], тъй като не са представени доказателства такива да са направени реално.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.05.10г. по г.д.№304/09г. на АС-г.П., с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.02.09г. по т.д. №110/08г. на ОС-г.П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: