3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 108
София, 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 249/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд от 02.11.2010 год., по гр.д.№ 6320/2010 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 15.02.2010 год., постановено по гр.д.№ 25867 /2007 год., при участието на третото лице- помагач ЗК [фирма]/ в несъстоятелност/ и е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу М. Василева Б. иск по чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./ за сумата 3 570.98 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на същественото съдопроизводствено правило на чл.101 ГПК/ отм./ – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280,ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право „дали заверката на документ, направена от адвокат, процесуален представител на страната, по реда на чл.32 ЗА има силата на официално заверен препис от същия” противоречи на постановеното от ВКС,ТК решение по т.д.№ 272/2007 год. и по отношение на същия съществува противоречие и в практиката на съдилищата в страната.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, обосновавайки становището си с липсата на изискуемите се за достъп до факултативен касационен контрол предпоставки и алтернативно – по същество на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави в сила първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „автокаско” между него и собственика на управлявания от С. Н. О. л.а.”ВОЛВО С 40”с ДК [рег.номер на МПС] – ТД [фирма], поради което е изградил краен правен извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./.
Изложени са съображения, че при направено от ответника оспорване на представения в заверен от процесуалния представител на ищеца препис от застрахователна полица, липсата на оригинала или официален препис от същата, който да е депозиран по делото, в съответствие с изричните указания на решаващия съд, има за пряка своя правна последица изключването и, като документ от доказателствения материал, което е достатъчно, за да бъде отречено надлежно възникнало регресно право за последния.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен за крайния изход на делото, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, не е налице поддържаният критерий за селекция.
Възприетото с цитираното решение на второ търговско отделение на ВКС № 628, по т.д.№ 272/2007 год. разрешение по приложението на чл. 101 ГПК/ отм./, че заместването на оригинала на документа със заверен по реда на чл.32 ЗА негов препис е допустимо и обуславя задължителната му преценка от решаващия съд наред с останалия доказателствен материал по делото, щом не е предприето оспорването му на осн. чл.154 ГПК/ отм./, не е в противоречие с изразеното от въззивния съд разбиране, свързано с процесуалното правило на чл.101 ГПК/ отм./, което е в съгласие и с последователната практика на ВКС.
Според последната, при оспорване на приложен в заверен от страната или от процесуалния и представител по реда на чл.32 ЗА препис от документ и постановено в тази вр. от съда задължение за представяне на оригинала или официално заверен препис от същия, липсата на този оригинал по делото или официален препис, всякога обуславя изключването му от доказателствения материал, по арг. от чл.101, изр.2 ГПК/ отм./.
Или, доколкото различният краен правен резултат по делата, предмет на извършваната съпоставка е обусловен не от съществуващо различие по приложението на чл.101 ГПК/ отм./, а от липсата на идентичност между отделните факти и обстоятелства в същите, както и от различно процесуално поведение на страните по така възникналите правни спорове, то визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – отсъства.
Отделен в тази вр. е въпросът за необходимостта от прецизност при употребяваната в съдебните актове правна терминология, но като ирелевантен за предпоставките за достъп до факултативен касационен контрол в конкретния случай, той не следва да бъде подробно обсъждан.
На ответната по касационната жалба страна следва, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, поискани своевременно с депозирания отговор на касационната жалба и възлизащи на сумата 500 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-то В отд. от 02.11.2010 год., постановено по гр.д.№ 6320/2010 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на М. Василева Б. от [населено място] с ЕГН: [ЕГН] сумата 500 лв./ петстотин лева/ деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: