1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 23.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 66 от 25.07.2014 г. по гр.д.№164/ 2014 г. на Апелативен съд Б. и решение № 22/18.10.2010 г. по гр.д.№ 646/2008г. на Окръжен съд Бургас е отхвърлен иска, предявен от [фирма] [населено място] против КТ „Ч.” за ревандикация на част от третия етаж от масивна сграда- бивша фабрика, построена в ПИ № 188, кв.5 по плана на [населено място], ПЗ-Север, включваща асансьорна клетка, коридор, обслужващо помещение и десет офиса на обща площ 671 кв.м.
Ищецът [фирма] е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Във връзка с допускане на жалбата до разглеждане се позовава на противоречие с практиката на ВКС по въпроса, който в обобщен вид се свежда до това дали ако в мотивите към едно решение по чл.59 ЗЗД е изразено становище по въпроса за собствеността на имота, за който се присъжда обезщетение / в аспект дали този имот е реституиран изцяло или допълнително пристроеното е отделен обект на собственост/, в един последващ процес по чл.108 ЗС съдът е обвързан от това становище. С други думи това е проблемът за обвързващата сила на мотивите към съдебното решение. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с р.№ 55/22.02.2012 г. по гр.д.№ 812/ 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., р.№ 1087/ 21.07.2008г. по гр.д.№ 4377/ 2007г. V г.о. – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставя се и втори правен въпрос- допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект, че се явява приращение към главната вещ по чл.92 ЗС, в последващо съдебно производство относно същия имот и между същите страни да се произнесе в обратен смисъл, а именно че обектът не се явява приращение към главната вещ? В тази част се твърди противоречие на въззивното решение с р.№ 536/28.02.1959 г. по гр.д.№ 8556/58 г., І г.о.
Ответникът КТ „Ч.” оспорва жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на един имот- бивша фабрика, одържавена по реда на ЗНЧИМП и възстановена по силата на чл.2 ЗВСОНИ на правоимащите собственици, чийто частен правоприемник е ищецът по делото и по конкретно за собствеността на третия етаж от сградата. Установено е, че при одържавяването сградата се е състояла общо от три етажа, а след това въз основа на извършени преустройства и достроявания е заварена от ЗВСОНИ със сутерен, три етажа и тавански етаж, като е прието, че изграденият трети етаж се явява изцяло ново строителство. С оглед на тези данни съдът приел, че надстроената част- третият етаж, който е и предмет на спора, не е възстановена на предишните собственици и съответно не е прехвърлена на ищеца. Не са възприети доводите на касатора, че праводателите му са станали собственици на тази част по силата на приращението- чл.92 ЗС, като са се обосновали с експертното заключение, че етажът в конструктивно отношение се явява неразделна част от общата конструкция на сградата, поради което не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Не е възприет и доводът, че в предходно дело с правно основание чл.59 ЗЗД между същите страни е било прието противното, а именно, че надстроеният трети етаж е собственост на праводателите на ищеца по приращение, както и че застъпеното в тази част от мотивите към съдебното решение е задължително и за съда, разглеждащ спора по чл.108 ЗС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че първият формулиран от касатора правен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалване. На този въпрос е отговорено при касационното обжалване на предходно решение на въззивния съд по настоящото дело, видно от определение № 988/ 2.11.2011 г. по гр.д.№ 812/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. С посоченото определение състав на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване, тъй като по въпроса въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, обобщена с ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която само диспозитивът на съдебното решение е източник на силата на пресъдено нещо. Повторното поставяне на този въпрос в производството по чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по втория правен въпрос, който е изложен в нея, а именно по въпроса за задължителната сила на решението по установителен иск за собственост в последващ процес за ревандикация на същия обект и между същите страни или техните правоприемници. В случая това е решение от 23.01.2011 г. по гр.д.№ 85/ 94 г. на Бургаски окръжен съд, в частта относно произнасянето по предявения отрицателен установителен иск / а не в частта относно иска по чл.59 ЗЗД, както неправилно е приел въззивният съд/. Въззивният съд не се е съобразил с това решение, въпреки изразеното принципно становище и указанията на ВКС в първото отменително решение по делото- р.№ 55/ 22.02.2012 г. по гр.д.№ 812/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Въпросът е съществен за изхода на спора, тъй като ако се отговори положително, това би легитимирало ищецът като собственик и на процесната част от имота. Въпросът е свързан и с противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 294, ал.1, пр.посл. ГПК във връзка със задължителната сила на указанията на ВКС по приложението на материалния и процесуалния закон. Противоречието обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/ 25.07.2014 г. по гр.д.№ 164/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Указва на [фирма] , [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 1161, 85 лв. и да представи в съда вносния документ, като при неизпълнение в срок жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: