O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 23.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1935 /2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по молба вх. Nо 3689 от 12.04.2018 година, подадена от М. Г. Д. от [населено място], кв. З., [жилищен адрес] уточнена с молба вх. Nо 4132 от 26.04.2018 г. , с искане за отмяна на влезли в сила 1./ Решение No 50 от 07.02.2014 година по гр.д. Nо 551/ 2013 год. на РС-Търговище; 2./ Решение No 49 от 19.05.2014 година по в. гр. д. Nо 80/2014 год. на ОС-Търговище; 3./ Решение No 313 от 22.05.2015 година по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище; 4./ Решение No 547 от 25.10.2016 година по гр.д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище; 5./ Решение No 100 от 11.04.2017 година по в. гр. д. Nо 265/2016 год. на ОС-Търговище и Определение No 898 от 12.12.2017 година по гр.д. No 2649/2017 год. на ВКС-ГК, 3 отд. на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
С молбата си за отмяна молителката М. Г. излага пространни- на 36 листа съображения за да обоснове направеното пред ВКС искане за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на чл. 303 и сл. ГПК, всичките касаещи произнасяне по гр.д. Nо 551/ 2013 год. на РС-Търговище по спора за съдебна делба на наследство , останало от И. А. Т.( поч.13.04.2012 год.) между съделителите А. И. А.- дъщеря от предходен брак и М. Г.- преживяла съпруга, във втората фаза на процеса по исковете по сметки.
Излагат се доводи , че въпреки връщане на спора от ВКС за ново разглеждане от районен и въззивен съд,“корекции“ на решението на съдилищата няма, поради което се прави основното искане за „преразглеждане“ от страна на съда по отмяната.
Настоящият състав на ВКС, като прецени доводите на молителката, намира:
Съгласно нормативната уредба – чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуетапно, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по чл. 3037 ал.1 ГПК , определение по допустимостта й.
Всяко уредено от законодателя съдебно производство може да бъде проведено само и доколкото е допустимо от гл.т. на наличие на законовите предпоставки, свързани с възможността да бъде упражнено съответното процесуално право, надлежно инициирано по редовна искова молба, въззивна или касационна жалба, или молба за отмяна.
Допустимостта на това производство, като извънинстанционен способ за контрол от ВКС, е ограничено в рамките на предпоставките за надлежното упражняване на правото да се иска отмяна по чл. 303 и сл. ГПК и предполага – молбата за отмяна да е заявена от лицето- молител имащо качеството на заинтересована страна, да е заявена при спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове, да съдържа точно и коректно формулирани основания за отмяна, в рамките на уредените такива по чл. 303 ал.1 ГПК и да е налице правен интерес от отмяната т.е. съдебното решение, чиято отмяна се иска да не е изпълнено.
При данните по заявената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия намира, че същата е процесуално недопустима.
Посочените решения, чиято отмяна се иска, са постановени в производство по делба, преминало през двете фази на делбения процес, образувано по искова молба на А. И. А. срещу М. Г. Т.- Д. от 21.05.2013 година.
С молбата за отмяна се поддържа, че решенията страдат от пороци, обосноваващи отменителни основания- чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Молителката твърди, че в първоинстанционното производство за постановяване на Решение No 50 от 07.02.2014г., постановено по гр.д. Nо 551/ 2013 год. на РС-Търговище, член от състава на съда е допуснал да изчезне документ, представен в съдебното заседание и е разпоредил в протокола от съдебното заседание да се впише сума, различна от тази по съдебно оценителната експертиза, с която е изчислено обезщетението за лишаване от ползване на апартамент № 5- основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Искането за отмяна на Решение No 49 от 19.05.2014 г. по в. гр. д. Nо 80/2014 год. на ОС-Търговище се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с аргумент, че въззивният съд не е взел предвид, че част от средствата, с които са придобити делбените имоти са наследени от родителите на молителката, което според нея е ново обстоятелство.
Относно отмяната на Решение No 313 от 22.05.2015 г. по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище, се поддържа, че в резултат на допуснато от съда нарушение е останало неизяснено обстоятелството заплащани ли са лихви при връщане на заемните средства за закупуването на двата апартамента и от кого, което е довело до постановяване на неправилно решение и е основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание за отмяна на Решение No 547 от 25.10.2016 г. по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище се сочи чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с довод, че съдът, в нарушение на правомощията си в областта на правораздаването, не се е произнесъл по подадената от страната молба вх. № 10949/14.10.2016 г. и не е допуснал като доказателства по делото приложените с нея документи, което прави решението порочно и обосновава неговата отмяна.
Според молителката налице е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Решение No 100 от 11.04.2017 г. по в. гр. д. Nо 265/2016 год. на ОС-Търговище, влязло в сила с постановяване на Определение No 898 от 12.12.2017 година по гр.д. No 2649/2017 год. на ВКС-ГК, 3 отд. за недопускане на касационно обжалване, с довод, че въззивният съд не е приел за доказателства по делото представени документи, които се явяват нови и имат съществено значение за делото.
В постъпилия в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК отговор от насрещната страна А. И. А., чрез процесуалния й представител адв. Т. Д.-АК-Т., се излагат доводи за недопустимост на молбата поради преклузия на правото да се иска отмяна с оглед изискванията на чл. 305 ГПК относно спазване на срока за подаването й и липсата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, евентуално за неоснователност, тъй като не се сочат нови обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна на М. Г. Д. не може да бъде разгледана по същество по следните съображения:
Отмяната е способ за извънистанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочени в процесуалния закон основания. Нейна цел е да обезпечи принципа за установяване на истината даже спрямо влезли в сила решения, чрез преодоляване на силата на пресъдено нещо на тези решения и възстановяване висящността на производството по делото, за да бъде заместено неправилното решение с ново правилно такова. В този контекст, подлежат на отмяна решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо.
С Решение № 49 от 19.05.2014 год. по възз. гр. дело № 80/2014 г. ОС-Търговище, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил Решение № 50 от 07. 02. 2014 год. по гр. дело № 551/2013 год. по допускане съдебна делба на съсобствените (на основание наследство) между страните имоти- апартамент № 5 с идентификатор № 73626.508.47.4.5, с адрес [населено място], кв. З., [жилищен адрес] и апартамент № 17 с идентификатор № 73626.508.55.2.17, с адрес [населено място], кв. З., [жилищен адрес] при квоти 4 415/11 483 ид. части за А. А. и 7 068/11 483 ид. части за М. Г. за апартамент № 17, на осн. чл. 344, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 23 СК и при равни квоти за всяка от съделителките за апартамент № 5, като на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК на А. А. е предоставено ползването на ап. № 5 и същата е осъдена да заплаща на М. Т. обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 110 лв. месечно, считано от 09.12.2013 г., до датата на приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, а на М. Т. е предоставено ползването на ап. № 17 и същата е осъдена да заплаща на А. А. обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 62, 20 лв. месечно от 09.12.2013 г., до окончателното приключване на делбата с влязъл в сила акт.
С оглед дейността на въззивната инстанция, като решаваща, а не контролно-отменителна, въззивното решение, независимо дали с него се потвърждава първоинстанционното решение, или е постановено друго, е източник на силата на пресъдено нещо и само това решение, като решаващ съдебен акт, подлежи на отмяна.
Решение № 49 от 19.05.2014 год. по възз. гр. дело № 80/2014 г. ОС-Търговище е постановено в производство за съдебна делба , във фаза по допускането и. Производството по чл. 344 ал.1 ГПК е приключило с обявяване на Определение № 13 от 08.01.2015 г. , постановено по гр.д.№ 4760/2014 год. на ВКС, ГК-2отд. с което подадената от М. Г. Д. касационна жалба № 2660/30.06.2014 г. срещу Решение № 49 от 19.05.2014 год. по възз. гр. дело № 80/2014 г. Окръжен съд-Търговище, не е допусната до касационно обжалване и съгласно разпоредбата на чл. 296, т.3 ГПК е влязло в сила на дата 08.01.2015 година .
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 305, ал.1 т.2 ГПК молбата за отмяна в хипотезите на поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК следва да се подаде в ТРИМЕСЕЧЕН СРОК от узнаване на новото обстоятелство, респ. от намиране на новото доказателство, а в хипотезите, когато молителят се позовава на престъпно обстоятелство – в посочения тримесечен срок, от влизане в сила на присъдата или съдебното решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което е установено по надлежен ред престъплението, заложено в мотивите на решението, чиято отмяна се иска.
Уреденият от законодателя срок е процесуално преклузивен и за неговото наличие съдът следи служебно. В случая решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 08.01.2015 година. Молбата за отмяна на това решение е подадена на 12.04.2018 година, доуточнена с молба от 26.04.2018 година. Молбата за отмяна на посочените два съдебни акта, касаещи фазата по допускане на делбата е извън преклузивния тримесечен срок, тъй като соченото обстоятелство по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК било известно на молителката към датата на влизане в сила на решението- 8.01.2015 година, поради което срокът за надлежно упражняване правото на молба за отмяна е изтекъл на 08.04.2015 година.
При липсата на надлежни доказателства, че има влязла в сила присъда или съдебен акт на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, към същата дата е изтекъл и срока за надлежно упражняване правото на молба за отмяна и по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.
Решение No 313 от 22.05.2015 година по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС -Търговище е постановено във втората фаза на делбеното производство и с него е отхвърлена заявената от М. Т. на по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК възлагателна претенция за поставяне в неин дял на ап. № 17 и е допуснато извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяна наследствените имоти между съделителите, като в дял на А. А. е поставен ап. № 5, а в дял на М. Т. ап. № 17 и А. А. е осъдена да заплати на М. Т. парично уравнение в размер на 11 154 лв.
С това решение са оставени без разглеждане заявените от съделителката М. Т. претенции по реда на чл. 346 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД.
Решението е обжалвано пред Окръжен съд-Търговище в частта, с която са оставени без разглеждане исканията за сметки за сумата 8 830 лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредите за придобиване на ап. № 17 и за сумата от 11 700 лв., представляваща изплатено с лични средства на ответницата задължение по кредита за придобиване на ап. № 5.
Окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция с Решение № 141 от 24.09.2015 год. по гр В.д. № 188/2015 год. на ОС-Търговище, е потвърдил Решение No 313 от 22.05.2015 година по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС –Търговище.
След допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с Решение № 125 от 13.06.2016 година по гр. дело № 6310/2015 год., състав на I ГО на ВКС, като приема за допустимо да се предяви иск от единия от бившите съпрузи за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство срещу другия съпруг или срещу неговия наследник, прави извод за наличие на неоснователно обогатяване, поради което е отменил Решение № 141 от 24.09.2015 година по възз. гр. дело № 188/2015 год. на ОС-Търговище, в частта, с която е потвърдено Решение No 313 от 22.05.2015 година по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище за оставяне без разглеждане на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора с дадената правна квалификация. По иска на М. Г. Д. по чл. 346, във р чл. 59 ЗЗД за сумата от 11 700 лв., касационният съд също връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество .
С оглед изложената хронология на движение и развитието на делбеното производство във втората му фаза, Решение No 313 от 22.05.2015 година по гр. д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище, не е източник на правните последици на влязло в сила решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не съставлява съдебен акт подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Като извънредно средство за контрол на влезли в сила решения, производството по отмяна цели да преодолее силата на пресъдено нещо на тези решения, като възстанови висящността на процеса, за да се отстрани произтичащия от порока на съдебния акт резултат, чрез преодоляване на визираните в отменителните основания причини, довели до неговата неправилност: фактическата или доказателствена непълнота по делото; престъпните обстоятелства, върху които е основано решението, установени по надлежния ред; постановлението на съд или друго държавно учреждение, впоследствие отменено; неправилното решение, постановено при обективен и субективен идентитет на спора с друг правен спор; нарушаването на правото за защита и правото на справедлив процес. Поради това отменителното производство е недопустимо спрямо актове, които не са окончателни, или които не се ползват със сила на пресъдено нещо, какъвто е настоящия случай.
С Решение No 100 от 11.04.2017 година по в. гр. д. Nо 265/2016 год. на ОС-Търговище е потвърдено постановеното първоинстанционно Решение No 547 от 25.10.2016 година по гр.д. Nо 551/2013 год., във фазата по извършване на делбата, с което са отхвърлени предявените от М. Т. срещу А. А. обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за сумата от 8 830 лв., като част от платената с лични средства цена за ап. № 17 и за сумата от 17 700 лв. като част от платената с лични средства цена за ап. № 5 като неоснователни.
С Определение № 898 от 12.12.2017 година по гр. д. № 2649/ 2017 год., III ГО на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила, считано от датата на обявяване на определението на ВКС за недопускане до касационно обжалване, т.е. на 12.12.2017 година .
Молителката релевира наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с аргумент, че в нарушение на процесуалните правила, непроизнасяйки се по входирана от нея молба и неприемайки приложените към нея документи, с оглед същественото им доказателствено значение за изхода на спора, постановеното решение е порочно.
Като предпоставка за отмяна на влязло в сила решение в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законодателят е установил изискване страната – молител да твърди и представя писмени доказателства за своите твърдения, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е узнала за съществуващи по време на висящността на производството фактически обстоятелства или се е снабдила с новооткрити доказателства за релевантни факти, които тогава не са й били известни или с които не е могла да се снабди, или които макар и да е твърдяла, че съществуват не е могла да установи, без пропускът й да се дължи на нейната небрежност или на процесуално нарушение на съда при разглеждане на делото.
В настоящият случай, не се субсумират под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК твърденията на молителката М. Г. Д. за наличието на новооткрити писмени доказателства,“ приложени към молбата за отмяна“, доколкото самата тя твърди, че е знаела за съществуването им и са били в нейно държане по време на висящността на делото, дори сочи, че ги е представила, но съдът не ги е приел. По същество това са твърдения за неправилност на решението – касационно основание по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
Поради гореизложеното, молбата за отмяна е нередовна, не съдържа точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания и е процесуално недопустима на това основание, съобразно разясненията, дадени с т. 10 от ТР 7/2014 година по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на твърденията, обосноваващи отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, страната не е представила надлежни доказателства за наличието на влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което е установено извършено от член от състава престъпление във връзка с решаване на делото, което прави молбата за отмяна недопустима на посоченото основание.
В допълнение следва да се посочи, че предвид обстоятелството, че молителката е разполагала с приложените писмени доказателства преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е изтекъл тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на молбата ( Решение No 100 от 11.04.2017 година по в. гр. д. Nо 265/2016 год. на ОС-Търговище е влязло в сила на 12.12.2017 , а молбата за отмяна е подадена на 11.04.2018 г. и правото на отмяна е преклудирано, поради което подадената молба срещу посочените съдебни актове се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на второ отделение на Върховния касационен съд- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. Д. от [населено място] , кв. З., [жилищен адрес] , уточнена с молба вх. Nо 4132 от 26.04.2018 г. , с искане за отмяна на влезли в сила Решение No 50 от 07.02.2014 година по гр.д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище, Решение No 49 от 19.05.2014 година по в. гр. д. Nо 80/2014 год. на ОС-Търговище, Решение No 313 от 22.05.2015 год. и Решение No 547 от 25.10.2016 год. постановени гр.д. Nо 551/2013 год. на РС-Търговище, Решение No 100 от 11.04.2017 година по в. гр. д. Nо 265/2016 год. на ОС-Търговище , на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителителката по реда и в сроковете на чл. 274 ал. 2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на молителката М. Г. Д. , с постоянен адрес [населено място] ,[жк], бл.4 вх.А да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: