О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108
гр. София, 24.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 60052 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 44/02.03.2016 г. по т. д. № 839/ 2015 г., с което Варненски апелативен съд, потвърждавайки решение № 772/ 22.10.2015 г. по т. д. № 1454/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, осъжда [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 99, вр. чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 119 106, 53 лв. – получена без основание цена за достъп на възобновяем енергиен източник (В.) по издадени общо 10 фактури, описани в решението, ведно със законната лихва върху всяка главница от 06.08.2014 г.
Решението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Решението на ДЕКВР, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и определящо цената на услугата по осигуряване и достъп до електроразпределителната мрежа, представлява ли самостоятелно правно основание за възникване на правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници, респективно за заплащане на тази услуга?
2. Отпадането с обратна сила на определения с административен акт размер на дължимото възнаграждение по договора за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници води ли до отпадане на основание по см. чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за размяна на престациите в смесения фактически състав по предхождащ правоотношението за достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа по § 1, т.15 ДР ЗЕ?
3. Неопределена ли е цената на услугата, която по силата на законова разпоредба има възмезден характер, ако страните са съгласували нейния размер с издаването на фактурата и насрещното осчетоводяване и заплащане на същата?
4. Приложима ли е презумпцията на чл. 326, ал. 2 ТЗ при договорите за осигуряване на достъп до електропреносната мрежа в хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЕ? При действието на презумпцията на чл. 326, ал. 2 ТЗ неопределена ли е цената на предоставената услуга за достъп до електроразпределителната мрежа?
Касаторът счита въпросите за обуславящи решението, а допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК извежда с доводите, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, решения постановени по реда на § 218а, б. „б“ ГПК. Отделно заявява, че по тях не съществува трайно установена практика и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация, [фирма], възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира съдебни разноски адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – търговското дело не попада в забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК; подадена от легитимирана страна – ответникът по уважените искове; при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички други предпоставки за редовност и допустимост на жалбата.
Не са налице основания за допускане до касационно обжалване поради следните съображения:
[фирма] е производител на електрическа енергия в качеството му на собственик на вятърна централа – възобновяем източник на електроенергия по смисъла на Закона за енергия от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и при осъществяване на своите функции има право на достъп до електроразпределителните мрежи, което се осъществява чрез сключване на възмезден договор с електроразпределителните дружества, каквото е [фирма]. Съгласно § 197, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) в случай, че съдържанието на правоотношението не е регламентирано с договор, същото се урежда с индивидуален административен акт. С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ е определена временна цена на дължимата в полза на електроразпределителното дружество престация за достъп до електропреносната мрежа. Спорът между страните е по отношение на основателността на искането за връщане на заплатената цена с оглед отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР от Върховния административен съд, респективно относно правните последици при отмяна на административния акт с влязло в сила съдебно решение.
Въззивният съд е приел, че ИАА, определящ временна цена, не формира основанието на престацията на дружеството производител, а формира размера й. Липсата на административния елемент в сложния фактически състав по възникване на правоотношението е приравнено на липса на основание за начисляване на цена за достъп. Ето защо посоченият в т. 1 от изложението въпрос не отговаря на изискванията за общо основание, тъй като не се отнася до направените от съда изводи. Съдът изрично е разграничил основанието за имуществена престация на дружеството производител срещу предоставянето на достъп до мрежата от определянето на цената за съответната услуга. Крайният извод на въззивният съд се обобщава в следното – дали срещу достъпа до електрпреносната мрежа се дължи цена и в какъв размер зависи от това дали такава е определена от ДЕКВР. Третият въпрос, поставен като основание за допускане на касационна проверка, също се отнася към определянето на цената. Както вече беше посочено, договорното правоотношение между производителя на електроенергия и електропреносното дружество произтича от осъществяването на сложен фактически състав, а елементът цена бива регулиран с издаването на ИАА от ДЕКВР. Определената цена е част от същественото съдържание на договорното правоотношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент от договора обаче не е подвластен на волята на страните, а подлежи на принудително административно регулиране. Ето защо плащането по издадени фактури от доставчика на услугата не може да се приравни на решение на държавния регулатор, а отделно въззивният съд не е обосновал крайното си разрешение с мотиви, релевантни към повдигнатия въпрос.
Съдът се е произнесъл относно невъзможността за приложение на чл. 326, ал. 2 ТЗ към процесния договор, тъй като на територията на която електроразпределителното дружество осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителната мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Този извод, намерил отражение в обжалваното решение, е предмет на въпроса, поставен в т. 4 от изложението. Питането на касатора представалява оспорване на решаващия извод, следователно би могло да се разглежда като основание за касационно обжалване на решението. При тези мотиви и като е съобразил, че страните по делото не спорят относно осъществената цесия на вземанията за достъп от [фирма] в полза на [фирма], включително и по отношение на плащанията от [фирма], Варненски апелативен съд е възприел извода на първоинстанциония съд и е приел, че за ищеца е отпаднало задължението за плащане на цена за достъп, възникнало с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР. Заключил е, че липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй като за процесния период не е определено по размер, следователно ответникът не е придобил вземания по сключения договор за цесия и първоинстанционното осъдително решение на Варненски окръжен съд е потвърдено.
Варненски апелативен съд е приел, че след като ИАА – решението на ДЕКВР за формиране на цената, е отменен с влязло в сила съдебно решение, чийто правни последици настъпват към датата на издаване на ИАА, то липсва и основание за начисляване на цена на достъп (в този смисъл трайната практика на ВКС – решение № 157/ 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/ 2014 г., ВКС, ТК, II ТО, решение № 155/ 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/ 2014 г., ВКС, ТК, II ТО, решение № 212/ 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/ 2014 г., ВКС, ТК, I ТО, решение № 104/ 27.06.2016 г. по т.д. № 1610/ 2015 г., ТК, II ТО, решение № 28/ 28.04.2016 г. по т.д. № 353/ 2015 г., ВКС, ТК, II ТО, решение № 7/ 26.04.2016 г. по т.д. № 3196/ 2014г., ВКС, ТК, II ТО, решение № 100/ 04.08.2016 г. по т.д. № 707/ 2015 г., ВКС, ТК, I ТО, решене № 75/ 16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., ВКС, ТК, I ТО, решение № 126/ 16.08.2016 г. по т.д. № 1592/ 2015 г., ВКС, ТК, I ТО).
Изложеното изключва всяко основание за допускане на касационния контрол. Повдигнатите от касатора въпроси, съдържащи се в т. 1 и т. 3 от изложението, не са били разрешавани от въззивния съд, този в т. 4 представлява оспорване на правния извод по същество – касационно основание, а този в т. 2 е обусловил въззивното решение, но съответства на решенията на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК по подобни дела.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника от адвокат в претендирания и доказан размер от 4 000, 00 лв.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 44/02.03.2016 г. по т. д. № 839/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.