О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 24.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1030 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4205 от 22.ІІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 316 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 19.ІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 3842/2015 г., с което – като неоснователен /погасен по давност/ – е бил отхвърлен иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответната Столична община, чиито предмет е било заплащането на сума в размер на 279 645.51 лв., представляваща незаплатена цена по сключен помежду им договор № РД-56-1070/24.Х.2007 г., като дължима за осъществени транспортни услуги по линия № 59 от транспортната схема на тази община за 2009 г., както и за присъждането на мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 88 341.88 лв., съответно дължима за периода 26.ХІ.2010 г. – 26.Х.2013 г., а също и ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на делото (26.ХІ.2013 г.) и до окончателното й изплащане.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение търговецът настоящ касатор претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с отмененото от САС решение на първостепенния съд –за уважаването изцяло на тази искова претенция срещу ответната Столична община.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в Тълкувателно решение № 3/18.V.2012 г. на неговото ОСГТК по тълк. дело № 3/2011 г., така и в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІV-то отделение на неговата Гражданска колегия, по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Представлява ли „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД вземането на изпълнител по договор за услуга, основаващо се на клауза за промяна на възнаграждението с размера на отчетената инфлация, без изричен падеж на това задължение?”
2./ „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Столична община, представлявана от нейния кмет, писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на общото /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаване на този съдебен акт, „ведно с всички законни последици”. Инвокиран е довод, че като цяло това въззивно решение било обосновано, съответствало на приложимия материален закон и при постановяването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По релевирания материалноправен въпрос:
За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли исковата претенция на търговеца настоящ касатор като погасена – с изтичането на специалната /кратка/ давност по чл. 111, б. „в” in fine ЗЗД, а поради това явяваща се неоснователна, Софийският апелативен съд е приел, че: „Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора (Договор № РД-56-1070/24.Х.2007 г. – бел. на ВКС) възнаграждението се заплаща ежемесечно, както следва – 30% авансово, за което се издава данъчна фактура за разчетената сума за текущия месец, като изравняването се извършва до 20-о число на следващия месец, при спазване на показателите в договора”. Отделно от това надлежно съобразени са били от въззивния съд както предметът на процесния договор – ежедневно извършване на превоз на пътници по отнапред установени разписание и маршрут, така и самият начин на заплащане на транспортната услуга: ежемесечно, на две вноски – авансова и изравнителна. Според постановката на задължителното за съдилищата и администрацията в Републиката Тълкувателно решение № 3/18.V.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др. заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми – без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо не се констатира решаващите правни изводи на САС, залегнали в атакуваното от търговеца настоящ касатор решение, да са в противоречие с горецитираното тълкувателно решение, в което падежите са обусловени от възможната различна продължителност на интервалите между отделните плащания и отсъствието на необходимост последните са винаги еднакви по размер.
2./ По релевирания процесуалноправен въпрос:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от същото ТР, че релевантният за изхода на делото правен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай се констатира, че формулираният от касатора [фирма] втори въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не само че обективно не би могъл да е включен в предмета на спора и затова не е от значение за изхода по конкретното дело, но и се отнася изцяло до правилността на постановения от САС акт по съществото на този спор. Констатацията по необходимост налага извод, че погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния, а това прави безпредметно обсъждането налице е допълнителната предпоставка за това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и за да се произнесе по направеното от ответната по касация Столична община искане за съобразяване на т.нар. „законни последици” при недопускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол, ВКС взе предвид и следните релевирани по делото факти:
Писменият отговор на Столична община по касационната жалба на търговеца настоящ касатор е бил заведен в канцеларията на въззивния съд с вх. № 6252/27.ІV.2016 г., като към тази дата е бил надлежно приподписан от зам. кмета Ю. Н. – съобразно изискването на чл. 287, ал. 1 in fine ГПК /във вр. чл. 284, ал. 2 ГПК/. В потвърждение на това, че депозирания в срок от ответната по касация Столична община писмен отговор по касационната жалба е бил изготвен в съответствие с изискванията и на чл. 30, ал. 4 и чл. 32, т. 3 ГПК, по делото са представени в заверени ксерокопия диплома за завършено юридическо образование в ЮФ на СУ „Св. К. О.”, както и удостоверение за придобита от зам. кмета Ю. Н. юридическа правоспособност след успешно приключен стаж и положен теоретико-практически изпит. Ето защо, а и като се има предвид, че съгласно чл. 14 ЗМСМА Столична община е юридическо лице, то в процесния случай й се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Според правилата на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то ще следва да възлиза на 8 677.22 лв. (осем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 19.ІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 3842/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК – да заплати на ответната по касация Столична община, [улица], СУМА в размер на 8 677.22 лв. (осем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1030 по описа за 2016 г.