2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1190/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. Й. Н. от[населено място] е подал касационна жалба против решение на С. градски съд по гр. д. № 1574/2008 год.
Ответникът Е. Т. В. от[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Н. срещу В. за сумата 3500 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – 3000 лв. е сума на наемите за апартамент в[населено място], които ищецът е пропуснал да получи поради неизползването на жилището за периода 20. 12. 2000 г. до 20. 12. 2004 г. и 500 лв. разходи за адвокатски консултации. Ищецът е твърдял, че ответникът като член на приемателна комисия е подписал без възражения протокол образец 16 от 17. 11. 1998 г. за приемане на жилищен блок, в който се намира процесния апартамент № 42, въпреки неизпълнените и незавършени дейности. Заявил е, че поради тези нарушения на ответника, е бил принуден да води други дела срещу друго лице – фирма [фирма]. Твърди също, че по вина на ответника в протокол образец 16 не е бил включен апартамент 42, собственост от ищеца, което правело този имот незаконен и той не е могъл да го ползва.
Искът е отхвърлен с решение на С. районен съд по гр. д. № 250/2005 г., което е оставено в сила с въззивно решение от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 1574/2008 г. на С. градски съд. Въззивният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – противоправно поведение, вреди и причинна връзка между тях. Посочено е, че участието на ответника в приемателна комисия не е противоправно действие, както и изразеното от него становище, че слаботоковите инсталации са изградени съобразно нормативните правила, а твърдението на ищеца за недостатъци на строежа е недоказано. Съдът е приел, че протокол образец 16 удостоверява приемането на сградата като един строителен обект, а не на отделните жилища в нея. Отчетен е фактът, че при съставянето на този протокол през ноември 1998 г., ищецът не е бил инвеститор на сградата или собственик на конкретния апартамент, а е станал такъв през 2002 год. когато със съдебно решение е обявен за окончателен, предварителният договор от 7. 11. 1996 г. между ищеца като купувач и инвеститора на сградата [фирма], като продавач.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Изложението обаче не съдържа конкретизация на правни въпроси, разрешени в противоречие с практика на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят се позовава на определение на състав на касационния съд по гр. д. № 506/2006 г., което е срещу друг ответник и с друг предмет. Позовава се и на определение на състав на С. градски съд по гр. д. № 4608/2002 г., което не е налице към досието на делото, а от приложения изп. лист по същото дело – л. 52 от досието на гр. д. № 250/2005 г., е видно, че се касае за присъждане на разноски в тежест на трето лице – [фирма]. Въззивното решение е съобразено със закона, тъй-като с него изрично е възпроизведен принципа за отговорност от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно действие, причинило вреда и причинна връзка между тях, а относно този вид отговорност има изчерпателна и последователна съдебна практика, което не налага ново развитие на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 1574/2008 г. на С. градски съд по жалбата на Н. Н. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: