О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
София, 27.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2842 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 57818 от 2.05.2017 г. Л. В. Е., приподписана от адвокат Б., против решение № 1511 от 7.03.2017 г., постановено по гр.д. № 2818 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, IV-д състав, с което е потвърдено решение № I-124-53 от 19.04.2015 г. по гр.д. № 8613/2014 г. на Софийски районен съд, 124-ти състав за осъждане на Л. В. Е. да заплати на собствениците в Етажна собственост на сграда „У.“, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост И. И. К.-Ж., на основание чл.41 във вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС сума в размер на 20645.12 лв., представляваща част от дължимата сума от 44.420 лв., дължими разходи за извършване на ремонт и присъединяване към водоснабдителната, електроснабдителната, газос8набдителната мрежа и за плащане на възнаграждение за изготвяне на становище от Ч., както и за сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла и плащане на техника за видео-наблюдение, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост, взето на 30.01.2013 г.
Собствениците в Етажна собственост на сграда „У.“, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост И. И. К.-Ж. са подали писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който поддържат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендират направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че е взето решение на проведено на 30.01.2013 г. общо събрание на собствениците в етажната собственост на сграда „У.“ за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер 100 лева на кв.м. застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които да бъдат внесени до 01.06.2013 г., които средства да бъдат разходвани за извършване на ремонт и присъединяване към водоснабдителната, електроснабдителната, газоснабдителната мрежа и за плащане на възнаграждение за изготвяне на становище от Ч., както и за сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла и плащане на техника за видео-наблюдение. В подточка 24 към решението по т.1 от дневния ред е определен дължимият от жалбоподателя размер на разходите. Така приетото решение удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищците – етажни собственици, представлявани от управителя на ЕС спрямо ответника като собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост, в търсения размер от 20 645,12 лева, представляваща част от дължимите суми в размер на 44 420 лева, представляващи разходи за извършване на ремонт и полезни разноски на сграда „У.“. Съдът е счел, че са неотносими възраженията на ответника, че няма разрешение за строеж и че не е извършена работа, тъй като същите биха имали значение за реализиране правата на собствениците по договорите, които ще се сключат, а не са релевантни към задължението на собственика да заплати определените с решение на общото събрание, разходи за ремонт и следователно нямат отношение към основателността на иска, доколкото в конкретния случай се претендират суми за бъдещи разходи, а не за вече реализиран.
Съдът е приел, че е процесуално недопустимо извън предписаните в чл.40, ал.2 ЗУЕС срокове да се оспорват решенията на Общото събрание на Етажната собственост, вкл. и поради нищожност на взетите решения. В разглеждания случай решението на общото събрание, на което се основава иска е от 30.01.2013 г. и същото не е атакувано в отделно нарочно производство с твърдения за незаконосъобразност и не е отменено, поради което е породило правно действие и в настоящото производство не може да бъде инцидентно осъществяван контрол относно законосъобразността му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Л. Е. поставя въпросите:
1) възможно ли е сграда, за която са нужни разходи за присъединяване към водоснабдителната, електроснабдителната, газоснабдителната мрежа и плащане възнаграждение за изготвяне на становище от Ч., както и сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла, да е въведена в експлоатация и да има легитимно разрешение за ползване и надлежно издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация /акт 16/
2) съществува ли законово основание, регистрирано сдружение на етажната собственост в недостроена сграда да вземе решение за нейното довършване, с което принудително да се съберат средства от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата
3) възможно ли е да се регистрира сдружение на собствениците на етажна собственост в сграда без акт 16, след като в чл.12, ал.6 ЗУЕС е предвидено първото общо събрание да се проведе в 6-месечен срок от въвеждането в експлоатация на сградата и допълнително според наредбата към закона, в регистъра по ЗУЕС се вписва година на построяване на сградата. Легитимно ли е такова Общо събрание, което да взема своите решения и да налага тяхното изпълнение, включително по съдебен ред , което е свикано преди получаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация и акт 16
4) от компетенцията ли е на общото събрание на етажната собственост да взема решения за разходи за довършителни строителни дейности по сградата, които не засягат само общите части на сградата, а всички самостоятелни обект в сградата. Нужно ли е според закона решения за разходи, свързани със строежа на сграда, да бъдат взети и одобрени от всички собственици на обекти в сградата
5) допустимо, законосъобразно и основателно ли е присъждането на разходи за общи части в сграда на етажна собственост в тежест на етажните собственици само въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост, без да са представени доказателства за действително извършени разходи, в т.ч. договори, фактури, експертизи
6) легитимно ли е решение на етажната собственост, което е взето с по-малко от нужния по закон кворум и длъжен ли е съдът да прецени законосъобразността на това решение, при положение, че въз основа на него е заведен иска
Въпроси от 1 до 4 и въпрос 6 са свързани с доводите на касатора за нищожност, евентуално незаконосъобразност на решението на общото събрание на собствениците в сградата в режим на етажна собственост „У.“ от 13.01.2013 г. Тези доводи обаче не са разгледани от въззивния съд, който се е съобразил с практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., I г.о., според която извън предвидения в чл.40 ЗУЕС срок и ред не могат да се разглеждат доводи за нищожност или незаконосъобразност на решенията на общо събрание в сграда в режим на етажна собственост. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът не дава различно разрешение, поради което въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не може да се приеме и, че тези въпроси са свързани с допустимостта на иска с оглед поддържаната от касатора теза, че липсва сграда в режим на етажна собственост, доколкото от данните по делото е видно, че същата е регистрирана още през 2011 г. с посочена година на построяване на сградата 2007 г.
Отговорът на петия въпрос се съдържа в ЗУЕС – чл.17, ал.2, т.3 и чл.33, ал.2, т.3 и чл.38 – които норми ясно определят, че на изпълнение подлежат и решения на общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост за предварително събиране на сума, необходима за извършване на подобрения.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Собствениците в Етажна собственост на сграда „У.“, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост И. И. К.-Ж. не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 1511 от 7.03.2017 г., постановено по гр.д. № 2818 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, IV-д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: