О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 28.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1116/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. М., и.д. прокурор във В. апелативна прокуратура против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 201/12.07.2012 г., постановено по гр. д. № 282/12 г., с което е потвърдено решение на Плевенски окръжен съд № 129/2.04.2012 г., постановено по гр. д. № 839/2011 г. в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Е. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 26 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за което Г. Е. К. е оправдан с присъда на Л. Районен съд № 82/16.09.2010 г. по н.о.х.д. № 445/2009 г. по описа на същия съд, потвърдена с решение на Плевенски окръжен съд № 499/16.12.2010 г., влязла в сила на 16.12.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.12.2010 г. до окончателното й изплащане и 650.00 лв. разноски по делото.
Поддържа се, че при установените по делото конкретни факти /проведеното срещу К. наказателно производство е продължило две години с приложена най-лека мярка за неотклонение „подписка”, липсват доказателства за настъпили трайни увреждания в здравословното му състояние, не е назначена съдебно-медицинска експертиза, разгласяването в медиите не е резултат на действия на разследващия орган, недоказана причинна връзка между наказателното производство и неуспешното му последващо кандидатиране за кмет на [община]/ присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди надвишава достатъчния и справедлив размер, с което решението е в противоречие с принципа за обществена справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени частично решението и да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа по чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочен съществен материалноправен въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-т. ІІ ППлВС № 4/68 г., видно от приложени съдебни решения. Посочено е и че решението противоречи на т. 19 от ТР № ?.01.01 г., ВКС по т. д. № 1/2000 г., ОСГК, тъй като не са изложени мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между наказателното производство и причинените вреди във връзка с неизбирането на Г. К. за кмет на [община], както и приетите настъпили вреди /много над обичайните/, а се е позовал на житейски предположения.
За ответника по касация Г. Е. К. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Изпълнено е от страна на касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос по смисъла на закона и на разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.01.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Не е налице, обаче, специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по повдигнатите с изложението правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд съгласно т. ІІ от ППлВС № 4/68 г. и т. 19 от ТР № ?.01.2000 г., ВКС, т. д. № 1/2000 г., ОСГК.
Извън препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е изложил свои собствени мотиви, с които съдът обстойно е обосновал постановения правен резултат по делото. В съответствие с разясненията с т. ІІ от ППлВС № 4/68 г. са обсъдени и преценени от въззивния съд всички обстоятелства на конкретния случай, относими към определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в аспект на принципа по чл. 52 ЗЗД. В този смисъл съдът е изпълнил изискванията на ТР № 1/2000 г., ВКС, ОСГК за излагане от въззивната инстанция на собствени мотиви при постановяване на решението.
Приложените съдебни решения не са относими към твърдението за нарушение на чл. 52 ЗЗД. Всеки случай, предмет на съдебно производство на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е различен с оглед конкретиката на фактическите му обстоятелства, които са от значение за определяне на дължимата репарация.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд № 201/12.07.2012 г., постановено по гр. д. № 282/2012 г. по касационна жалба от Прокуратурата на РБ чрез и.д. прокурор при В. апелативна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: