3
гр. д. № 1097/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 108
София, 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1097/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от У. АД, [населено място] частна касационна жалба срещу определение от 16.07.2012 г. по ч. гр. д. № 3770/2012 г. на СГС, ГК, ІІ-А въз. с-в , с което е отменено определение от 21.01.2012 г. по гр. д. № 56585/2010 г. на СРС, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК и вместо това е оставено без уважение искането на касатора да бъде изменено решението на СРС постановено по същото дело в частта за разноските като те бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че правото да се иска изменение на решението в частта за разноските е преклудирано, поради това че не е упражнено до приключване на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото. В жалбата се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на определението, поради това че съдът се е произнесъл по въпросите: кой е крайният момент, в който може да се направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК; допустимо ли е такова искане, ако до приключване на последното съдебно заседание на страната не е била дадена възможност да вземе становище по претенцията за разноските и прилага ли се редът на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, ако страната не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
От фактическа страна е установено, че с решение от 26.09.2011 г. по гр. д. № 56585/2010 г. Софийски районен съд е уважил предявените от Л. П. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225, ал. 1 КТ и е осъдил касатора, ответник, да заплати на ищцата направените от нея разноски за правна помощ и защита в размер на 1200 лв. Срещу решението в частта за разноските е подадено искане по чл. 248 ГПК от У. АД, [населено място] за изменението му и намаляване на размера на разноските поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
С определение от 21.01.2012 г. Софийски районен съд е уважил искането и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и при спазване нормата на чл. 36 ЗА и § 12 от ДР на Наредба № 1/2004 т. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменил решението в частта за разноските като е определил, че следващото се възнаграждение възлиза на 459.00 лв.
С обжалваното определение Софийски градски съд е отменил това определение и е оставил без уважение искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Изводът е обосновал с това, че жалбоподателят не е направил възражението си за прекомерност в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на определението по поставените от касатора въпроси, които обобщени се отнасят до това до кой момент може да се упражни правото по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на последното открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото или може да бъде упражнено и в срока по чл. 248 ГПК. По този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС с определения постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК едно от които е и представеното от касатора № 167 от 05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г.
Даденото разрешение е в смисъл, че искането по чл. 78, т. 5 ГПК следва да се счита преклудирано след като страната не го е направила в откритото съдебно заседание, в което е било направено искане за присъждане на разноски и представен списъка за тях по чл. 80 ГПК.
В конкретния случай последното съдебно заседание пред СРС е проведено на 06.06.2011 г. като ищцата е направила искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на касатора не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за правна защита и съдействие и искане за намаляването му, поради което съдът с решението си е го е присъдил в поискания и доказан размер.
Съобразно така осъществилите се процесуални действия изводът на въззивния съд за преклудиране процесуалното право да се иска намаляване на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е направен в съответствие с формираната задължителна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него. С постановените определения на ВКС в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК е преодоляна и необходимостта от формиране на практика по прилагането на закона, поради което не следва да се допуска касационна проверка на определението и на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 16.07.2012 г. по ч. гр. д. № 3770/2012 г на СГС, ГК, ІІ-А въз. с-в
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: