О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108
София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2733 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на К. Е. М. чрез адв. К. Г. срещу решение № 998/30.04.2017 г. /погрешно посочено от касатора от 02.05.2017 г./ на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия Х-ти с-в по гр.д. № 4089/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, осъждащо К. М. да заплати на [фирма] /“К. И.“/ сумата от 32983.39 лв., дължима по споразумение от 26.06.2014 г. със законната лихва и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /“К. И.“/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.79 ал.1 предл.1-во вр. чл.365 ЗЗД, САС е приел следното: По твърдения на самия ищец К. М. за периода 18.05.2012 г. до 30.01.2014 г. е извършвала продажба на стоки /мебели/ от името и за сметка на дружеството в качество на негов мениджър в Република България, като е задържала за себе си неправомерно сумата от 32983.39 лв., дължима на дружеството и съставляваща продажна цена на стоки. Между страните е сключена спогодба на 26.06.2014 г., с която К. М. се задължила да плати на дружеството 32983.39 лв. в срок от 10 календарни дни, което не сторила и дружеството е предявило иск по чл.79 ал.1 ЗЗД. САС е приел, че в случая е налице спогодба, с която ответницата е признала, че дължи посочената сума на дружеството, като не са приети за основателни възраженията й, че е подписала спогодбата под заплаха и страх от физически тормоз на нея и детето й. Този си извод САС мотивира с аргументите, че самата ответница не е посочила конкретни факти и обстоятелства за тези твърдения, нито е ангажирала доказателства за установяване на същите. Приел е, че твърденията за предизвикан у нея страх с евентуално иницииране на исково производство за реализиране на правата си не съставлява заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД, за който си извод се е позовал на посочена съдебна практика на ВКС. Съдът не е уважил възражението на К. за прихващане на дължимата сума по споразумението с дължими от дружеството суми по трудов договор, евентуално като дължима сума като имуществена вреда от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, евентуално като дължима сума за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Изложени са съображения, че няма доказателства за сключен между дружеството и К. М. трудов договор в писмена форма, установяваща уговореното трудово възнаграждение, дължими бонуси, с които се прави възражение за прихващане, поради неизплащането им и се мотивира наличие на деликт и неоснователно обогатяване. Според САС при тези доказателства няма основание да се приеме наличие на дължимо неизплатено трудово възнаграждение от дружеството на К. М., задължение от деликт или неоснователно обогатяване, с което като ликвидно такова се прави възражение за прихващане с дължимата от К. М. сума по сключеното споразумение.
В изложението си касаторът формулира пет въпроса, всеки с множество подвъпроси. Така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуаолноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните сочени основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая формулираните от касатора въпроси са без оглед изложените от САС съображения за формиране на решаващата му воля, а са принципно поставени като питания към ВКС /1-ви и 2-ри въпрос/, при превратно представена фактическа обстановка, приета от САС /3-ти въпрос/, касаят обсъждане на събраните по делото доказателства /4-ти и 5-ти въпрос/, поради което няма основание да се приеме, че формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно изложените по-горе указания на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма] /“К. И.“/, макар да са претендирани такива, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски от тази страна в настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 998/30.04.2017 г. /погрешно посочено от касатора от 02.05.2017 г./ на Софийски апелативен съд, гражданска колегия Х-ти с-в по гр.д. № 4089/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.