2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.108
гр. София, 07.04.2015 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова т. д. №871/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ч. срещу решение № 442 от 11.12.2014 г. по в. гр. д. № 607 от 2014 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено решение № 54, т.І, стр.561/16.07.2014 г. по гр. д. № 92/2014 г. по описа на Тервелския районен съд в частта, с което е признато за установено, че М. Х. Ч. от [населено място] дължи на К Й. Д. от [населено място] сума в размер на горницата от 643,50 лв. до 653,50 лв., представляваща разноски по заповедното производство и потвърждава първоинстанционното решение в останалата част.
Препис от касационна жалба и приложенията са връчени на ответната страна К Й. Д. от [населено място]. Ответникът по касационната жалба счита, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Алтернативно изразяват становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а постановеното въззивно решение да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на І т.о. намира касационна жалба за недопустима по следните съображения:
Производството по делото е инициирано от К Й. Д. по иск на основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК против М. Х. Ч. за заплащането на сумата от 7000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 17.05.2013 г. Първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника Ч., че дължи на ищцата Д. сумата в размер на 7000 лв., за поето задължение по запис на заповед, издаден на 17.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 11.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 653,50 лв., разноски в заповедното производство.
Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл.286, ал.2, във вр.с чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска до 10 000 лв. Съобразно чл.280, ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280, ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят направените и документирани разноски в договор за правна защита и съдействие – адвокатско възнаграждение – в размер на 500 лв.
Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на М. Х. Ч. срещу решение № 442 от 11.12.2014 г. по в. гр. д. № 607 от 2014 г. по описа на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Ч. от [населено място] , ЕГН № [ЕГН] да заплати на К Й. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], разноски 500 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: