О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 08.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2473/ 2016 год.
Постъпила е Молба от А. Г. Ш. – от [населено място] да се измени постановеното по делото Определение №207 от 30.03.2017 г. в частта за разноските 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, които е осъден да плати на Гаранционен фонд, с искане да се намалят до размер на 200 лв. Молителят излага, че съгласно §2 от ЗИД ГПК(Д.в. бр.8/2017 г., в сила от 27.01.2017 г.), е изменен чл. 78 ал. 8 ГПК и е предвидено, че размерът на възнаграждението в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Сочи, че максималният размер на възнаграждението, съгласно чл. 25 ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, може да е в размер не на 450 лв., а на 350 лв. и същият не следва да се завишава, тъй като искът не е разглеждан по същество и съобразно чл. 9 ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, трябва да се съобразят конкретно извършените действия и етапа на представителството и да се определи размер не по-висок от 200 лв.
Ответникът по молбата Гаранционен фонд – [населено място] оспорва същата, като поддържа, че размерът на възнаграждението е определен правилно, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и неоснователно молителят определя размера съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в случая не намира приложение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното:
С постановеното по делото Определение №207 от 30.03.2017 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалба на А. Г. Ш. – от [населено място] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният от него срещу Гаранционен фонд – [населено място] иск по чл. 288 КЗ (отм.) е отхвърлен над размера 160 000 лв. до 240 000 лв. и жалбоподателят е осъден да плати на ответника по жалбата разноски за касационната инстанция на основание чл. 78 ал. 8 ГПК (Д.в. бр.8/ 24.01.2017 г.) юрисконсултско възнаграждение 450 лв. Размерът на възнаграждението е определен съгласно чл. 25 ал. 1 и 2 от Наредба за заплащането на правната помощ (Д.в. бр.5/17.01.2006 г.).
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна. Съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК (Д.в. бр.8/ 24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Разпоредбата на чл. 37 ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (Д.в.бр.5/17.01.2006 г.) за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. и съгласно ал. 2 от Наредбата INCLUDEPICTURE „apis://desktop/icons/kwadrat.gif“ * MERGEFORMATINET за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
В случая размерът на възнаграждението е определен съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед материалния интерес по подадената касационна жалба и на основание чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ е увеличен с 50% поради това, че материалният интерес е над 10 000 лв. Нито в чл. 37 ЗПП, нито в Наредба за заплащането на правната помощ, съдържащи правилата за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение по чл.78 ал. 8 ГПК, е предвидена възможност възнаграждението да се определи като при изготвен отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК без процесуално представителство, поради което е неоснователно искането на молителя за прилагане на чл. 9 ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и намаляване на юрисконсултското възнаграждение до ?.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. Ш. – от [населено място] да се измени Определение №207 от 30.03.2017 г. по т.д.№ 2473/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: