О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 09.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 237 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. М. срещу определение № 67 от 15.01.2015г. по в.ч.д. № 1179/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.70, ал.1 ГПК за определяне на цена на иска от 300 000 евро и в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частното въззивно производство по чл.70, ал.1 ГПК молбата на частната жалбоподателка за обезпечение на иска й, като производството по молбата по чл.389 ГПК е прекратено пред въззивния съд.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че цената на предявения иск за установяване недължимост на обезпеченото вземане от 300 000 евро не следва да се определя от размера на това вземане, а от правния интерес от завеждането на иска, произтичащ от качеството й на ипотекарен длъжник, поради което предмет на установителния иск е „съществуването / несъществуването на правно действие на договорната ипотека”. Частната жалбоподателка се позовава и на високия размер на държавната такса, ако цената на иска се определя върху размера на вземането, за което се иска да бъде установено, че не съществува. Поддържа се, че разглеждането на молбата й по чл.389 ГПК е процесуално допустимо в частното въззивно производство, образувано срещу първоинстанционен акт за определяне на цената на иска, тъй като обезпечение на иска може да бъде направено и пред въззивната инстанция до приключване на съдебното дирене.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение по чл.70, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен иск за установяване несъществуване на парично вземане от 300 000 евро е оценяем, като цената му се определя по чл.69, ал.1, т.1 ГПК от размера на отричаното право. Посочено е, че данъчната / пазарната оценка на имота, върху който е учредена договорна ипотека за обезпечение на вземането, е ирелевантна при определяне цената на спорното право, тъй като не се касае до иск за собственост или друго вещно право върху имот, поради което не е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са съображения, че е процесуално недопустимо разглеждането на подадената молба за обезпечение на иска в рамките на частното въззивно производство, образувано по обжалване на акт на първостепенния съд във връзка с определяне на цената на предявения иск. Молба по чл.389 ГПК може да се разглежда от въззивната инстанция само при осъществяване на инстанционен контрол върху съдебно решение, с което първоинстанционният съд се произнася по предявения иск и то до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. С производството по чл.70, ал.1 ГПК се разрешава само предварителния за исковия процес въпрос относно паричната оценка на заявеното с исковата молба спорно право, като в рамките на това частно производство въззивната инстанция не е компетентна да се произнесе по искане за обезпечение на предявения иск. Въз основа на тези съображения въззивният съд е оставил без разглеждане молбата по чл.389 ГПК, прекратил е въззивното производство по нея и е изпратил същата по компетентност на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касация на въззивното определение в частта, с която се потвърждава определението по чл.70, ал.1 ГПК на първоинстанционния съд.
Касаторката поддържа, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за цената на иск за установяване съществуване, унищожаване или разваляне на договорна ипотека. Така формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос не се обхваща от предмета на делото, образувано по отрицателен иск за установяване несъществуване на парично вземане от 300 000 евро, поради което не обуславя допускане на касационния контрол. Обстоятелствата, от които в исковата молба се извежда правния интерес от завеждането на установителен иск /в случая качеството на ищцата на ипотекарен длъжник/, не определят предмета на делото, а обуславят единствено допустимостта му. Освен липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществен и релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в посочените от касаторката определения, постановени по реда на по чл.274, ал.3 ГПК, се дават отговор на въпроса за определяне на цената на иска по дела с предмет, различен от този на настоящото делото, а именно – за съществуване, унищожаване или разваляне на договор за учредяване на ипотека, съответно за унищожаване на договор с предмет вещни права върху имот.
В частта, в която се иска отмяна на определението на въззивната инстанция за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството пред нея по молбата за обезпечение на иска по чл.389 ГПК /изпратена по компетентност на първоинстанционния съд/, разглеждането на частната жалба не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, тъй като определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК
Целта на обезпечителното производство е да подсигури реалното осъществяване на търсената с иска защита на спорното право. Затова разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК предвижда, че във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Изхождайки от посочената цел на обезпечителното производство и обусловеността на допускането на обезпечението от извършване на преценка за вероятната основателност на иска към момента на искането за обезпечение, законодателят е определил за компетентен съд по молбата за обезпечение на заведен иск съдът, пред който спорът, предмет на исковата молба, е висящ към този момент. С оглед на това, въззивният съд може да разглежда подадена пред него молба по чл.389, ал.1 ГПК само, когато въззивното производство е образувано въз основа на жалба срещу постановено от първата инстанция решение, с което тя се е произнесла по предявения иск. В частните въззивни производства се дава разрешение на процесуалноправен въпрос от значение за развитие на делото, а не на спора между страните, очертан в исковата молба, поради което в рамките на тези производства въззивният съд не е компетентен да се произнесе по подадена пред него молба по чл.389, ал.1 ГПК. В настоящия случай спорът по делото е висящ пред първостепенния съд, поради което в съответствие с правилото на чл.118, ал.2 ГПК въззивният съд правилно е прекратил пред себе си обезпечителното производство по молбата по чл.389, ал.1 ГПК, с която е сезиран в частното въззивно производство по чл.70, ал.1 ГПК, и е изпратил молбата по компетентност на първата инстанция. Произнасянето на съда за оставяне без разглеждане като процесуално недопустима в частното въззивно производство по чл.70, ал.1 ГПК на молбата за обезпечение на иска има характер на прекратяване на обезпечителното производство пред въззивния съд и е свързано с изпращането й на надлежния по молбата съд, поради което определението в тази си част, като правилно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 67 от 15.01.2015г. по в.ч.д. № 1179/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. В. М. срещу определение № 4674 / 09.12.2014г. по гр.д. № 4194/2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по чл.70, ал.1 ГПК за определяне на цена на иска от 300 000 евро.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 15.01.2015г. по в.ч.д. № 1179/2014г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частното въззивно производство по чл.70, ал.1 ГПК молбата на Р. В. М. за обезпечение на иска й, като производството по молбата по чл.389 ГПК е прекратено пред въззивния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.