3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 01.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 803 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.01.2011 година по гр.д. № 1489/2010 година на Софийски градски съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ за сумата над 1950 лева до 15000 лева, предявен от М. В. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата което ищецът е изпълнявал длъжността управител на дружеството срещу месечно възнаграждение в размер на 390 лева до 03.01.2006 г., а след тази дата до 03.01.2007 г. в размер на 430 лева, след което в размер на 470 лева месечно. Уговореното месечно възнаграждение е било изплатено изцяло за претендирания от ищеца период – от м. юли 2004 г. до м. юни 2007 година, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. Изводът за пълното погасяване на задължението на работодателя, съдът е формирал след преценка на представените по делото данъчни декларации на ищеца по ЗДОФЛ, носещи подписа му, в които е декларирал пълното изплащане на сумите от страна на ответника. Изхождайки от удостоверените от данъчно задълженото лице обстоятелства в подадените от него данъчни декларации, съгласно които дружеството ответник му е заплащало точно уговореното месечно възнаграждение, съдът е приел, че извънсъдебните признания на ответника следва да бъдат ценени като доказателство за отразените в тях неизгодни за ищеца факти.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 1950 лева до предявения му размер е постъпила от М. В. Б. от [населено място]. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с решение № 77 от 15.01.2010 г. по т.д. № 1469/2009 г. на Софийски градски съд по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност, в което процесното вземане е прието от синдика, предвид което производството по делото е следвало да бъде спряно на основание чл. 637 ТЗ. Посочени са съдебни актове на Търговска колегия на Върховния касационен съд, съгласно които постановеното по общия исков ред решение е непротивопоставимо на страните в производството по несъстоятелност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са изложени и доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящиия изхода на делото въпрос: съставлява ли фактът на плащане на определен размер осигуровки и обявяване на получени доходи по трудово правоотношение доказателство за действителното им получаване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Д. за недопустимост на обжалвания съдебен акт е неоснователен. Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, INCLUDEPICTURE „apis://desktop/icons/kwadrat.gif“ * MERGEFORMATINET 3
с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Предмет на делото е трудов спор за парично вземане, поради което чл. 637, ал.1 ТЗ е неприложим. Независимо от изложеното, решение № 77 от 15.01.2010 г. по т.д. № 1469/2009 г. на Софийски градски съд, с което по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност е отменено с влязло в сила при условията на чл. 296, т.3 ГПК (определение № 309 от 13.05.2011 г. по т.д. № 225/2011 г. ІІ. ТК), решение № 34 от 04.11.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което молбата за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] е отхвърлена като неоснователна.
Не е налице и твърдяната противоречива практика по въпроса за допустимостта на съдебното решение. Посочените съдебни актове (решение № 91 от 15.07.2009 г. по т.д. № 19/2009 г. І т.о. ВКС; решение по т.д. № 459/2008 г. на ІІ т.о. ВКС и решение по гр.д. № 343/1999 г. на V-то г.о. ВКС) касаят търговски правоотношения, без връзка с трудовия спор за неизплатено трудово възнаграждение.
По въпроса относно допустимите доказателствени средства за установяване изплащането на трудовото възнаграждение на работника е налице установена съдебна практика, съгласно която освен с разплащателни ведомости, плащането на трудово възнаграждение може да бъде доказано и с други писмени доказателства, в т.ч. подписани от работника касови ордери, разписки и пр. Задължението за плащане на трудовото възнаграждение произтича от писмен договор, поради което трябва да бъде установено с писмени доказателства; не може да бъде установено със свидетелски показания – чл. 164, т.4 ГПК, но е възможно да се доказва с признание на кредитора. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е ценил представените по делото писмени доказателства – изходящи от ищеца декларации, установяващи получено трудово възнаграждение, съдържанието на които не е оспорено и въз основа на удостоверените от ищеца факти за получени от него доходи по трудовото правоотношение и изплатени осигуровките е формирал изводи за погасяване задължението на работодателя.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2011 година по гр.д. № 1489/2010 година на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: