О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр.София, 17.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛ ЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 675/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №193 от 21.07.2008г., постановено по в.гр.дело №4113/2007г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-А, с което е оставено в сила решението от 14.09.2007г., постановено по гр.дело №2273/2007г. на СРС, 51 състав, с което е отхвърлен искът на Ж. Д. Д. срещу “И” Е. за заплащане на неустойка за забава на строителството на сграда на ул.” Иван А. ІІ” №54, като неоснователен. Касаторът Ж. Д. прави оплакване за нарушение на чл.36 и сл. от ЗЗД. В изложението си към касационната жалба, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага съображения, че от значение за точното прилагане на закона е да се съобрази принципното становище представителните права на пълномощника липсват ли и следва ли да ги представя, когато той извършва конкретни действия засягащи упълномощителя, след като му се предоставени права за сключване на договор по принцип.
Ответникът по жалбата “ И. 2000” Е. от гр. С. не взема становище по оплакванията в касационната жалба и посоченото в приложението към нея касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
СГС е разгледал предявен от Ж. Д. Д. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнено в срок строителство по анекс от 31.01.2002г. към договор за учредяване на право на строеж от 28.04.2001г. за месеците юни, юли и август 2006г. Искът е приет за неоснователен. Съображенията на въззивният съд са изведени от принципното становище, че договорът поражда действие между страните, които са го сключили и че за да настъпят последиците на чл.36, ал.2 ЗЗД трябва изрично волеизявлението на автора да съдържа уговорката, че правната промяна ще настъпи в патримониума на друго лице. Анексът е сключен от името на Д. Д. , без да е упоменато, че действа и в качеството на пълномощник на Ж. Д. , от което съдът извежда правен извод, че ищецът не може да черпи права за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договора за строителство.
Въпросът за правата и задълженията на страните по анекса от 31.01.2004г. е съществен материалноправен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос нужно ли е да се предоставят представителни права за конкретно действие след като пълномощникът има пълномощия да сключи основния договор, не е съществен за спора. Така поставен, въпросът засяга обема на представителната власт на пълномощника, а такъв въпрос не е разрешаван от съда. Решаващият извод на въззивния съд е, че доколкото анексът е подписан от Д. Д. , без изрично да изрази воля пред другата страна, че действа и в качеството си на пълномощник, той е действал само за себе си, поради което правните последици на уговорената неустойка са настъпили само в неговата правна сфера. Представителят действа спрямо третите лица от името на представлявания и последиците от правните действия, които извършва, възникват направо за представлявания/ чл.36, ал.2 ЗЗД/. Тъй като представителят формира и изявява воля, трябва лицата, до които е адресирано волеизявлението и които се явяват засегнати от него, да узнаят, че правното действие се извършва от чуждо име и с действие за друго лице, а това обичайно се манифестира, чрез изричното му отразяване в писмения документ. Поставеният от касатора въпрос – представителните права на пълномощника липсват ли, когато той извършва действия засягащи упълномощителя, макар да липсва формално изискване за упоменаване на името на упълномощителя в договора, има отношение по скоро към доказването на този факт, отколкото до приложението на закона, т.е. към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК. Но разгледан като въпрос за точното приложение на материалния закон/чл.36 ЗЗД/ пак няма да е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК при изискването на кумулативност на двете предпоставки точно прилагане на закона, както и за развитие на правото. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. И тъй като в изложението си за касационните основания касаторът изобщо не поддържа становище, че поставеният от него въпрос по чл.36 ЗЗД е от значение за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193 от 21.07.2008г., постановено по в.гр.дело №4113/2007г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-А.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: