О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №699/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. ” О. с. на ТПК”, гр. С. срещу решение №30 от 18.03.2009г., постановено по в.гр.дело №1226/2008г. на Пловдивския апелативен съд, като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците Т. ”И” гр. С. и “М” Е. , гр. С., представлявани от адв. Д, в писмен отговор излагат съображения за отсъствие на сочените от касатора основания за допускане до касационнен контрол въззивното решение, по съществото – считат касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на О. съд, гр. С., с което е отхвърлен иск на касатора срещу ответниците по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна ипотеката учредена с нот.акт №78 т.ІІ, рег. № 2* нот.дело № 207/23.05.2007г. на нотариус П. И. , с район на действие Районен съд, гр. С. върху описаните в него недв. имоти. За да стигне до обжалвания резултат, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че има качеството на кредитор за сумата от 195 887 лв., претендирана от Т. “И” по висящото между страните т.дело № 279/2005г. / спряно/ като обезщетение от ползването без правно основание на части от имат на ищеца за периода от 1.03.1999г. до 1.04.2003г. Съдът е приел още, че ищецът не е доказал с учредяването на договорната ипотека от Т. “И” в полза на втория ответник “ М. Т. ” Е. да се увредени интересите му, защото ипотеката няма вещнопрехвърлителен ефект от една страна и от друга сключеният между ответниците договор за заем не е симулативен, защото е доказано, че с ПКО от 25.03.2007г. дружеството е изплатило на ипотекиралата имотите кооперация сумата от 600 000 лв. Крайният извод на съда е, че не е установено увреждащо действие от страна на длъжника, изразяващо се в учредяването на ипотека, тъй като обременяването на имотите е извършено заради реално получен заем от кооперацията и имуществото й не се е намалило в резултат на учредената ипотека. Не е доказан и субективния елемент – намерението за увреждането на ищеца, чиято доказателствена тежест е на ищеца.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело, като освен тази основна предпоставка, касаторът трябва да изложи допълнителните предпоставки по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
Първият формулиран материалноправен въпрос – дали за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е изискуемо, не само не е решаващ за крайния изход на делото, защото съдът е приел, че не са налице останалите елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, но и защото не е налице втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на решението от 10.01.2008г., постановено по гр.дело №815/2007г. на О. съд гр. С., за което няма данни да е влязло в сила. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящия случай. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване обжалваното решение по поставения от касатора въпрос в т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В решение №15 от 25.02.2008г. на Районен съд, гр. П., което няма данни да е влязло в сила, е постановено при други факти и липсва произнасяне по въпроса “ Договорът за ипотека принципно е годен да увреди кредитора, доколкото ще ограничи възможността му да се удовлетвори принудително чрез продажба на секвестируемо имущество”. Липсва произнасяне от страна на съда по формулирания в т.3 на изложението правен въпрос, че вписването на ипотеката прави публична сделката и известна на всички правни субекти, а не само на страните по нея, като аргумент за знание за увреждането на кредитора при учредяване на ипотеката, поради което така поставен въпросът не се явява решаващ, тъй като не е обусловил изводите на съда за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД. На второ място не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по изложените по – горе – невлязлото в сила решение, каквото е решение №57 от 20.03.2006г. по гр.дело №40/2006г. на Великотърновския апелативен съд не е съдебна практика, по смисъла на закона.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради факта, че касаторът не се позовава на задължителна за съдилищата съдебна практика и позоваването само на закона не е достатъчно за допускане касационно обжалване по третата предпоставка – произнасянето по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, липсват лимитивно определените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация на въззивното решение. На ответниците по касация не се присъждат разноски за касационната инстанция защото не са документирани такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30/18.03.2009г., постановено по в.гр.дело №1226/2008г. на Пловдивския апелативен съд, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: