ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 941/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. – от гр. Ч. срещу Решение № 131 от 23.VІ.2009 г. по гр.д. № 163/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 15/ 14.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 105/ 2008 г. на Чепеларски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 58 ЗК, предявен от Н. В. В. – от гр. Ч. срещу Г. ”С” – гр. Ч. за отмяна на Решения на ОС на кооперацията от 20.ІХ.2008 г.: за освобождаване на В. К. като “председател”, за избор на председател и за избор на подгласници на КС, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяване в противоречие с обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила относно отмяната на решенията, взети от ОС: за утвърждаване решението на УС за приемане на нови членове и за освобождаване от отговорност на К.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че решението е недопустимо, постановено в нарушение на материалните и процесуални предпоставки – в Решение № 1008/20. ХІ.2007 г. по гр.д. № 564/2007 г. на ВКС е посочено, че част от условието за валидност на решения на ОС, е редовното му свикване, като подробно развива съображе – нията си за недопустимост на решението – поради неутвърждаването от ОС на решението на УС за избор на Н. А. за кооператор, същата не може да бъде избрана за председател на кооперацията. Жалбоподателят поддържа, че решаването на този въпрос е от значение за прилагането на конкретната материално -правна норма, и за развитие на правото. Като сочи, че е опорочена процедурата по свикване и провеждане на ОС, жалбоподателят счита, че взетите решения, подлежат на отмяна – Р. № 114/20. ХІ.2008 г. по гр.д. № 96/2007 г. на РС Каварна, Р. №999/9.ІІ.2007 г. по т.д. № 574/2006 г. на ВКС, Определение №69/6. ХІ.2008 г. по гр.д. № 308/2008 г. на ВКС. По съображения, че съдът се е произнесъл противоречиво по един и същи казус за едно и също ОС, заключава, че въпросът: могат ли да формират кворум приети от УС кооператори, преди да са утвърдени от ОС, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и че по него първоинстанционният съд се е произнесъл по различен начин по един казус. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. ”С” – гр. Ч. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен конститутивен иск по чл. 58 ЗК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на ОС от 20.ІХ.2008 г. за: освобождаване на В. К. от длъжността “председател”, за избор на председател и за избор на подгласници на КС. Първоинстанционното решение е било влязло в сила в частта, с която е уважен искът по чл. 58 ЗК и са отменени решенията, взети от ОС на 20.ІХ.2008 г. за: утвърждаване решения на УС за приемане на нови кооператори, включително Н. А. и за освобождаване от отговорност на председателя В. К. За да се произнесе по иска в частта, с която делото е било висящо, въззивния съд е изложил, че ищецът в исковата молба, и по реда на чл. 214 ал. 1 Г. , не е посочил като основание за отмяна на атакуваните решения с иска по чл. 58 ЗС, това, че Н. А. не е член – кооператор, поради което не може да бъде избирана за председател на кооперацията, и не е поддържал основанието решенията на ОС, чиято отмяна иска (за които делото е висящо), да са взети с гласовете на лица, които не са утвърдени член -кооператори. Като е изложил съображения, че не са допуснати нарушения при свикването на ОС на 20.ІХ.2008 г. и при взимане на посочените решения, съдът е отхвърлил иска по чл. 58 ЗК, като неоснователен.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос – може ли да участва в ОС и да взима решения нов член – кооператор, приет за такъв от УС, преди утвърждаването на решението за приемането му за член от ОС, не е релевантен за делото. Както е прието от въззивния съд и което е видно от исковата молба, ищецът не е изложил в срока по чл. 57 ал. 3 ЗК основание за незаконосъобразност на решенията, взети от ОС на 20.ІХ.2008 г., участие във взимане на решенията на новоприети член-кооператори, за чието утвърждаване няма решение от ОС. С изтичането на преклузивния срок по чл. 57 ал. 3 ЗК, правото на ищеца да предяви иска си за незаконосъобразност на взетите решения на това основание, е преклудирано, поради което той не може за първи път във въззивната жалба да повдига въпроса за участието във взимане на решенията от ОС на 20.ІХ.2008 г. на лица, приети за членове от УС, чието членство не е утвърдено от ОС, включително Н. А. , както и да поддържа, че изборът й за председател е незаконосъобразен поради липса на решение на ОС за утвърждаване на членството й.
Тъй като изложеният от жалбоподателя въпрос не е релевантен за делото, защото както и въпросът да бъде решен, това не се отразява на изхода на делото поради нетвърдяно от ищеца основание за незаконосъобразност на решенията, взети от ОС на 20.ІХ.2008 г., като взети от лица, в нарушение на чл. 8 ал. 2 ЗК, и в нарушение на чл. 26 ал. 1 ЗК – избиране за председател на лице, което няма качество на член – кооператор, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Поради изложеното не следва да се обсъждат доводите на страните изведеният материалноправен въпрос, решава ли се противоречиво от съдилищата, и от значение ли е за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 500 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 131 от 23.VІ.2009 г. по гр.д. № 163/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. В. – от гр. Ч. да заплати на Г. ”С” – гр. Ч. лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: