3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
гр.София, 15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1354/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [заличено име на фирма], гр.Бургас за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 45 от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 61/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 526/ 2008 г., като по този начин са уважени предявените от К. Д. А. против касатора искове за заплащане на сумата 37 000 лв продажна цена и сумата 1 000 лв лихва за забава за период 28.12.2006 г. – 08.08.2008 г. и разноски по делото. Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на дружеството – касатор – З. Я. П., Т. Г. В. и Л. З. П..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, отговорил утвърдително на въпросите: 1. може ли да приеме за доказан фактът на неплащането на продажната цена, противно на направеното от пълномощника на продавача изявление в нотариалният акт за сделката, че сумата е платена; 2. кой носи доказателствената тежест да опровергае удостовереното в нотариалния акт, че сумата е платена по банков път преди подписване на договора. В подкрепа на доводите си сочи решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и едно определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация К. Д. А. оспорва жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Третите лица – помагачи З. Я. П., Т. Г. В. и Л. З. П. не вземат становище по касационната жалба.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно ТР на ОСГТК № 1 от 2010 г. основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице тогава, когато обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос е разрешен от него в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения по отменения З. или решения по чл.290 от сега действащия ГПК. Според даденото от ВКС обвързващо тълкуване в ТР № 1 от 2010 г., решенията на състави на ВКС по отменения ГПК не съставляват задължителна практика и не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Те имат значение по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – доколкото установяват противоречива практика на съдилищата по правни въпроси, обуславящи изхода от делото. Съгласно цитираното тълкувателно решение, определенията на ВКС, включително тези, постановени на основание чл.288 от ГПК, не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика, тъй като не разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо. Поради това приложеното от касатора определение на ВКС по гр.д.№ 1064/ 2009 г. не би могло да има значение за настоящето производство и не се обсъжда от съда.
Приложените решения на състави на ВКС по отменения ГПК биха били от значение за обосноваване на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, ако доказват противоречива практика по повдигнатите от касатора два процесуалноправни въпроса. Настоящият съдебен състав обаче не констатира наличие на такова противоречие. В решение № 159 от 27.03.2009 г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 1553/ 2008 г., е прието следното: „Твърдението, че в действителност липсва плащане на цената, е неотносимо към изхода на настоящето производство. …. Спорът между страните обаче дали цената е платена … е преклудиран от силата на пресъдено нещо …”. Следователно по гр.д.№ 397/ 2006 г. е решен спор, по който съдът е приел, че фактът на неплащане е установен в друго производство и е без значение за изхода от делото. Следователно в цитираното решение на ВКС не се съдържа отговор на нито един от въпросите, повдигнати в изложението на касатора. Напротив, съставът на ВКС не се е занимал въобще с факта на неплащането. Не е такъв настоящия случай – в обжалваното въззивно решение е отговорено по основният спорен факт в процеса – а именно платена ли е продажната цена по сделката между страните, така че между двете решения няма нищо общо и не може да става въпрос за противоречие между тях.
Няма противоречие и между обжалваното въззивно решение и решение № 1310/ 17.11.2008 г. по гр.д.№4248/ 2007 г. на ВКС, ІV г.о. В последното решение е разгледана хипотеза, в която се оспорва обективирана в нотариален акт за дарение воля на дарителя да прехвърли безвъзмездно имота и то по съображения, че дарителката не е разбирала свойството и значението на извършеното. Това няма нищо общо с процесния случай, в който се оспорва изявление на пълномощник на продавача, че продажната цена е преведена преди изповядване на сделката по банков път. Нещо повече – в конкретния случай самият купувач (касатор в настоящето производство) не спори, че не е превел цената по банков път. С доводите си, че цената е платена в брой и с представените в тази насока доказателства купувачът сам признава, че отразеното в нотариалният акт, не е вярно (така, както твърди и продавачът, ответник по касация). Въпросът дали има плащане в брой е проблем на доказването, няма връзка с въпросите, повдигнати в изложението по чл.280 от ГПК и не може да бъде обсъждан от ВКС в производството по чл.288 от ГПК.
В решение № 121 от 24.02.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. 5280/ 2007 г. е разгледан установителен иск за собственост върху недвижим имот, във връзка с който иск са заявени възражения за нищожност на упълномощителна сделка. Това няма нищо общо със спора, разгледан в обжалваното в настоящето производство въззивно решение, нито пък се открива някакво противоречие между направените в двата съдебни акта тълкувания на закона във връзка с правните последици от упълномощаването. Така че противоречие между решенията няма.
Не се откриват такива противоречия и при съпоставката между обжалваното въззивно решение и решение на ВКС, ІV отд. № 1226/ 14.11.2008 г. по гр.д.№ 680/ 2008 г. В последното решение е разрешен спор за заплащане на продажната цена по неформален договор за продажба на движими вещи, сключен от скрит пълномощник, а е разгледана и хипотеза на презумптивно потвърждаване на действия, извършени от името на търговец от лице, което няма представителна власт. Тези въпроси нямат връзка с казуса, с който въззивният съд е бил сезиран, при който спорът е във връзка с продажбата е на недвижим имот, извършена в нотариална форма, от редовно упълномощен представител на продавача.
Ето защо по повдигнатите от касатора въпроси не се установява да има противоречива практика на съдилищата, следователно искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да се отклони.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски за касационното производство, но тъй като няма искане за присъждането им и доказателства такива разноски да са направени, произнасяне в негова полза не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 45 от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 61/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: